Предателят на моя приятел е и мой предател
Тя беше грозна и противна
с голяма пъпка на носа
Бе много тъпа и наивна
И пълна с бръмбари глава.
Но аз мълчах и изтърпявах
присъствието и край нас.
Не схващах и недоумявах
Попитах те със шепнещ глас:
На масата що дири тази
полу-оформена жена?
А ти ме сръга и ми рече,
че тя приятелка била.
Какво да правя замълчах си,
с погнуса чувах как мучи
устни мазни под мустаци
обърсва със ръкав, смърди.
Ала обрат в живота и настъпи
Мъжът и беден работяга
компютър някакъв и купи,
че много щял да и приляга.
Тя в чатър мигом се превърна,
с клавиатура нощ и ден
компютъра в бардак обърна,
то беше Тигър, беше Зен...
А ти не схващаше що става,
децата гладни тя държи,
че от монитора не става
да чати нощем до зори.
Отиваш за да им наготвиш
и дрешките им да переш
Приятелка... какво да сториш,
не можеш да я предадеш.
На село някакво родена,
пристигнала във малък град
жената вече променена,
почувствала се на парад.
Че сексът нещо не и стигал,
оплаквала се до зори
и чатър тутакси доприпквал,
оправял я на две-на три.
Съпругът видимо изперкал
от подвизите и безброй,
разплакан, като стара лелка
и той не дава ти покой.
Пристига за да се оплаче,
на рамото ти да реве.
Приятел е и той обаче,
не можем да го предадем.
Накрай ти писва, точка слагаш,
поемаш си живота свой,
на жалби вето ти налагаш,
на простотиите - отбой.
И ето - твоите другари,
останали сега сами -
коя глава да натоварят
с проблемите си от преди.
Приятелство обръщат в злоба,
че няма кой сега да храни
и сключват взаимна спогодба
срещу приятели от лани.
А ти какво очакваш мила?
Да дойдат да благодарят?
