Танго на критическата Възраст
С разплакан Смях целуна ме и каза:
-Край теб въртят се толкова Жени,
че, почнах мили даже да те мразя,
дай ми Време, моля те прости!
А Времето вместо да лекува,
изпитва ни,както всеки знай,
в Гърдите щом Ревността бушува,
Любовта е с най-печален край.
Бях тъй много възмутен,
ето как ме наскърби:
-Ще се видим някой Ден,
Непременно,даже може би.
Свеж и с Лик-подмладен,
срещнах я в банален Ден,
аз съм с Друга, тя е с Друг,
тя-Съпруга,аз-почти Съпруг.
Май беше с евтини Пантофи,
загърнала се в Блуза без Яка,
подаде му Мрежата с Картофи
и плахо протегна ми Ръка.
Поех я,бе влажна и студена,
със Жилка туптяща кат преди,
изглеждаше малко уморена,
с Очи тъй замъглени от Сълзи.
Жалко, че, Дъжд не вали,
за да скрий Сълзите и,
аз съм все пак откровен-
трепна нещо може би и в мен.
Казвам и с Глас-претъпен:
-Бързам,не ми се сърди,
ще се видим някой Ден,
непременно,даже може би.
