В тихата зимна нощ, камък и дърво се пукало от студ. Било нощта преди Коледа и по цял свят само в една къщурка, далече на север, светели светлинки и кипяла бурна работа – в къщата на Дядо Коледа. Тази нощ била кулминацията на усилията на 30 джуджета, една Снежанка и един дядо Коледа, и въобще да не броим тренировките на елените да летят и да се приземяват. Всичко обаче било в пълен безпорядък. Хаоса царувал навсякъде. Липсвали 6 730 подаръка, никой още не се бил сетил как да различат 230-те хиляди писма подписани от китайчета с еднакви имена, колесника на шейната биел леко в ляво, а дядо Коледа страдал от болно гърло и не можел да се смее весело (Хо – Хо - Хо). Всички летели наоколо с пълна скорост и надежда, че ще успеят до края на вечерта да приготвят всичко. Снежанка била грохнала от спор със синдикатите на тема, че елфите, джуджетата и домашните духчета не са деца, колкото и ниски да са, а дядо Коледа седял уморено в ъгъла, давал заповеди наляво – надясно с глас на премръзнал Дарт Вейдър и смучел активно от греяната ракия с люти чушки за да си възвърне веселия глас. Всичко било много натоварено и обикновено веселите и шеговити приятели били станали откровено гадни. И точно в този момент през входната врата влетял един ангел държащ елха и казал:
- Здравейте, Господ каза за Коледа да има елхи навсякъде. Ето ви елхата да си я заврете където щете.
От този момент нататък на върха на всяка коледна елха стърчи по един ангел.
