Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[sammy_su]

Дойде ,защо ли аз се питам ,
за да си отмъстиш
или за да ми кажеш
че всичко ще простиш!

[biguto]

Ще простиш,
но ще забравиш ли обидата и болката,кажи.
Усмивка на лицето ти,ще има ли отново?
Очите ще възвърнат ли предишния си блясък?
Ще можеш ли отново да обичаш,
тъй искренно и чисто както преди?

[jolyp]

Ела както преди
Ела,една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
 

[todorov110]

Намери ме,
там някъде в душата си.
Аз живях до тебе толкова време...
Само потърси ме, ще ме видиш...
Намери ме,
не е трудно.
Не се иска много...
Виж ме, отвори очи... аз съм до теб...
Намери ме,
аз не съм се скрила.
Слепена съм до теб и не смея дори да дишам.
Почувствай ме, аз съм полъха на вятъра...

[jolyp]

.....вятърът листа разпръсква,
нежно се понася над полето,
приседнал в скута на върба,
с надежда вдига взор в небето,
а то с тъга очи затваря ,
разбрало, че не може да го спре,
в  силата си вятърът забравил
за любовта, която му отне.
В синевата се разнесе нежна песен.
Какво от туй, че няма да е лесно?
Без любов небето ще живее,
едва ли вятърът дълго ще вилнее,
ще спре, на  пътя и  ще коленичи,
признал, че още може да обича
и търси на небето помощта,
за да събуди в него  любовта.......

[todorov110]

Любовта - многозначно понятие, но в живота само една.
Любовта - изгаряща и тайнствена, олицетворяваща душа в една сълза.
Любовта - понякога рушител на сърца.
Любовта - способна да разбие една мечта.
Любовта - писък в безкрайната пустиня.
Любовта - чувство галещо и нежно като коприна.
Любовта - оставяща завинаги следа.
Любовта - отваря рана, когато не е споделена.
Любовта - тих шепот, даряващ топлина в студа.
Любовта - локва кръв от прободени със нож сърца.
Любовта - негаснеща и промъкваща се в мисълта.
Любовта - струна на арфа с романтична или тъжна мелодия.
Любовта - падащо перо от птица в бездънна река.
Любовта - сладка усмивка, преобразяваща се в искра.
Любовта - нестихваща и жадна, молеща, но сама.
Любовта - платонично чувство, преобръщащо представата за света.
Любовта - спяща красавица, събуждаща се с целувка.
Любовта - миг вълшебен или просто незбъдната мечта.
Любовта - наивно повярвах в нея и почувствах я, откакто срещнах теб дори извън реалността. 

[jolyp]

Не съм реалност аз-мечта съм
Не можеш ли да ме измислиш принце?
Пантофките отдавна отесняха ми.
И затова съм боса в сънищата ти
в които стъпвам със нозе от лава.

Следите ми разпалват залезите
в които плуват парещите многоточия...
с нестихващият глад в гърдите
за всичките щастливи пълнолуния.
А роклята ми бална вехне в скрина.
Дванадесет са ударите за раздяла.

И как ще ме откриеш истинска,
ако във мислите ти аз не съм реална?!
Каляската ми плака непробудена
с поскърцващият ритъм от очакване.
В небето си те чакам окрилена,
да ме измислиш в мигове от случване.....

 

[biguto]

Да ме измислиш в мигове от случване,
да ме желаеш в сънища реални,
да ме усещаш в мечти осъществени,
когато си далеч-при мен да бъдеш.

[jolyp]

Да бъдеш себе си:
Обичан,
понякога мразен,
а друг път отричан;
да бъдеш различен,
да бъдеш приличен
и винаги храбър,
дори осмотичен,
дори поетичен,
но не и безличен;
в съгласие с` себе си,
и с` съвестта...

Дали е възможно,
тук във света
на безумието
на страха?
Отчаяние, болка,
омраза?!?
Дали не е твърде
голяма награда
да бъдеш себе си,
когато
превръща се всяка
болка във злато?

[biguto]

В злато е сърцето ти обвито,
но щом се приближа-от студ потръпвам,
в лед душата е скована,
тъй прелеста,а толкова осиротяла.
Самотен пламакът догаря,
в дим и пепел всичко превръща.
Отблясъци от спомени далечни,
припламват и угасват в мрака.

[after_never]

в мръка разпръснат си.Тихо стъпваш.Озърташ се .Със своя собствен нос надушваш миризмата на своя собствен гроб и  си мислиш за всички ония неща ,които още не си направил.......

[sammy_su]

Не си направил нищто ти... ,така ли?
Не си ли спомняш как ме нарани?
Не вярвах ,че способен на това си,
пред теб душата си разкрих....

Сега си тръгвай и не се обръщай
не си виновен ти ,че ме боли.
Светът е виждал толкова неволи ,
че моята едва ли ще му натежи.

Отивай си....аз няма да изтичам да те върна
човек е сам и в мъката и в радостта.
Отивай си ...и аз ще тръгвам
към дъното на своята душа...

[biguto]

Душа пленена от разбити чувства,
душа ранена от несбъднати мечти,
изпепелена от откраднати надежди
на веки прокълната в ъгъла лежи.
Лежи и стене,като вехта дрипа,
окъсана,одърпана и избеляла.
Със нея се загръщам и потеглям
нов път в пустинята да диря.

[Donelli]

Диря ли огън
от студ окована?

Обичам ли?
Или това е сън?

Обичам ли?
Или уплашена
от огъня на любовта,
аз искам лед да замръзи
сърцето във гърдите ми?

Обичам ли?
Или се гоня с радостта?
Или обричам се на дявола?

Обичам ли?
Или във огъня на любовта
една изплакана сълза
ще сложи белег във душата ми?

[jolyp]

Душата ми е нож с две остриета,
калени в огъня на буйни страсти,
наточени с езика на поета,
полирани до блясък с мисълта ми.

И ако се боиш от люти рани,
с ръцете си към нея не посягай,
че в алено с кръвта си ще обагриш
студения метал на съвестта ми.

А белегът ще се превърне в трайна
следа по линията на живота.
Дланта ти ще нашепва до безкрайност,
че си платил цената за урока.

Но ако я обикнеш за минута -
ще видиш, че душата ми е мека
и нежна като майчина милувка,
защото е открила в теб Човека.