Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Donelli]

     НАРОДЕ!!!

Отчаян си вече, Народе,
отчаян от наглият гост,
същият, който прободе,
разпънат на кръста Христос.

Същият, който заграбва
земята на твоите деди,
а трябва, Народе, днес трябва
смел да си, както преди.

Меч във сърцето излей-
стоманата тя не ръждясва,
огън в сърцето посей-
огънят, той не угасва.

Нека, Народе, избухне
в тебе най-страшният гняв,
и когато лъжата им рухне,
ти ще бъдеш пред бурята прав.

Усещаш, че тя приближава-
изпращат при тебе палач.
Още малко, Народе, остава,
няма време за скърби и плач.

Няма защо да се молиш-
той Господ отдавна не чува,
днес трябва с врага да се бориш
стига, Народе, робува!

Стига, Народе, подава
на палача и двете страни,
че синовният дълг задължава-
за последен път гордо стани!!

[jolyp]

Стани призори  и добро утро кажи...
Добро утро, Ден!
Пак те дочаках,
макар и решена
да остана във мрака.

Добро утро, Ден!
С илюзии нови
и с край предрешен -
болящи окови.

Добро утро, Ден!
Бъди ми последен!
Веч не идвай при мен!
Аз не съм ти потребена.

Добро утро, Ден!
Ако утре ме няма,
пий едно и за мен........
 

[todorov110]

За мене беше ти като икона,
в която силно вярвах
и клех се във вечната любов.

За мене беше ти като Мадона,
обсипана от звезден прах -
от Всевишния избраната, за да роди Исус.

За мене беше ти като параклис,
в който тихо шепнех свойте тайни,
изпълнен с блаженство и душевен мир.

За мене беше ти като светото тайнство -
и Бога, и Дявола, събрани в едно,
пред теб биха ниско навели глави.

За мене беше ти и святост, и грях,
но защо зъл дух обзе те и си отиде -
така и не разбрах.

[jolyp]

Разбрах как морето цяла вечер е тъкало
с любов огромна мрежа- до звездите.
С усмивка уморена засияло,
делфините изпраща в дълбините.

Те ловко се промъкват през руини,
със мрежата повдигат мида тайна,
подават я във пръстите му сини.
То вдига с нежност перлата омайна.

Със майчината обич съградено,
красиво младо слънце заискрява.
Морето гледа рожбата пленено
и във съня си кротко заблестява...

[Donelli]

Блести, блести звезда от прах,
над хорските звезди разстила
красива приказка и страх
не вижда по земята сива.

Но само тъмното небе
такива приказки разказва,
а щом се съмне ще замре
във болка светлината жадна.

И нощ след нощ така върви
една звезда във черен мрак
сама страхът ще победи...
Блести, блести звезда от прах!

[jolyp]

В звезден прах превърнал си се ти...
Защо си толкова непостоянен?
За всичко ти си търсиш оправдание.
Нима не виждаш, че си странен
и чувстваш се като в изгнание.

Отчаян си. А животът ни е кратък.
Да опитваш, нямаш повече желание.
Но бягай, бягай все нататък,
ти си крясък сред всеобщото мълчание.

Живееш с илюзии и мечти.
Живот, без капка съдържание.
Нима виновен си, че ти
различен си? Това е твоето желание.

Затворен зад бетонени стени,
на собствения светъл храм,
искаш просто да се примириш,
че ще останеш неразбран.

Пропуснал си възможността,
да бъдеш ти един от тях,
затова сред хиляди звезди,
превърнал си се в звезден прах.

[Donelli]

Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени.

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.

Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан - не протягай ръка.
Не докосвай - недей даже мислено.
Не докосвай - не искам така.

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.

Разпилян звезден прах по паважа.
Разпилени, бездомни мечти.
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...           Пеньо Пенев

[jolyp]

Горчиво  кафе
На  срещата  ни-
първа  и, уви-последна,
мълчим  и  двамата,
пред две кафета,седнали.

Отпиваме  по  глътка,
горчива  и  изстинала.
А в погледите – мътни,
четем  горчива  истина.

Поредната  илюзия,
така безкрайно  проста.
Една  красива музика,
изсвирена  фалшиво.

Няколко  изречения,
едва-едва скалъпени.
Да, думи без  значение,
за  истината- скъпи.

Виновни  тука  няма,
а  чувствата  са  минало.
От  хиляди  причини,
кафето е  изстинало.

Поредната смешна любов,
пореден глупав спомен.
Поредният ни грешен ход,
направен от безумие.

Да помълчиме – малко,
както е на сбогуване.
Разделяме се-жалко,
за  всичкото  несбъднато.
И  до вратата- заедно,
а после- в две посоки.

Две видения-виртуални,
в  съдбата си  жестока!

[todorov110]

Жестока пак ще бъда с тебе.
Жестока само ме обичаш.
Жестока искаш пак да стана,
но не питаш дали съм уморена аз от таз жестокост.

Не искаш нежността да опознаеш в мен.
Ледена да стана би желал.
За последно жестока нека бъда с теб.
За последно нека ледена да бъда аз.

После, жестоко обречен на забрава,
ще те оставя и няма да се върна пак при теб.
Тогава чак ще разбереш,
колко жестока наистина съм аз.
Тогава жестока пак ще ме обичаш,
но няма да се върна аз!

[jolyp]

Аз съм ТИ.....
Ти си моят вълшебник неспирен,
на нощите мой господар,
разнежваш очите ми властно -
бушува във тях огън от страст!

Ти си моят художник магьосник,
извайваш ме приказно всеки час,
и рисуваш изкусно със длани -
забравили грижа и грях!

Ти си жаркият полъх привечер,
галиш косите златни със сласт,
носиш нежно сърцето ми -
в твоето потъвам в захлас!

Ти си всичко, което
родена от тебе съм АЗ!

 

[todorov110]

Аз не искам чувства измислени,
аз не искам рефрен просенял,
а те искам само такава,
каквато и Бог би желал!

Аз не искам вечери на свещи,
аз не искам разбити сърца,
а те искам, истино моя,
смразяваща в мене кръвта!

Аз не искам своите чувства да крия,
аз не искам да бъда лъжец,
а те искам панически всякога -
макар да не съм светец!

Аз не искам себе си да залъгвам,
аз не искам да те имам в съня,
а те искам, приятелко моя,
и със трепет очаквам деня!

[Donelli]

     Ден за поезия

Днес ми е ден за поезия.
Нищо не го е предричало.
Просто в сърцето ми влезе
спомен за нещо обичано.

Ситните капки мълчание
светят с различен отенък.
Тяхното нежно сияние
носи добро настроение.
Днес ми е ден за поезия.
Ден като всички останали,
но утринта ме поглези
с топла целувка по дланите.
Слънчево зайче докосна ме
както разресвах косите си
Скочи на рамото.После
лъсна до блясък очите ми.
И не разбрах, от това ли
стана край мене усмихнато?
Сякаш светът ме погали.
Сякаш вселената прихна.
Смеят се белите облаци.
Смее се слънцето,бледото.
Като зелена подводница,
в плиткия залив заседнала,
островче нова тревица
в калната пръст е полегнало.
Сянка на мъничка птица
с пръстче към мене посегна
Вещите в моята стая
само за миг оживяха.
Пийнаха глътка омая,
светнаха и се засмяха.
Днес ми е ден за поезия.
Ден като ден.Но различен.
Просто в сърцето ми влезе
Спомен за нещо обичано.

[jolyp]

За тебе обичан сега ще пия
на бавни глътки с устни и тяло
Искрата в очите няма да крия
оставам се в ръцете ти изцяло

За тебе обичан сега ще изпея
дано с думи и ти не ме щадиш
Искам жадно цяла да изгрея
а тялото ми в обич да изгориш

За тебе обичан без сили ще остана
не ме оставяй в тишина да се потопя
До мене притисни се само ти не преставай
с жажда страстна сега ще се задоволя

За тебе обичан сега ще се усмихна
разпилей смеха си и ти неукротен
Дръж ме с ръце да не политна
че може да не се върна някой ден
 

[Donelli]

Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък,
откъснат от света ще тлея в своя замък.
И няма да крещя да вия до забрава, когато
разбера че някой ме предава.
Ще бъда властелин на самотата своя, и може би
ще избера покоя, пред хаoса на любовта...
...Някой ден, но не сега...

Някой ден очите ми ще изтекат и сам
в бездънна пропаст ще търся своя път.
И няма да те виждам в съня си да копнея,
ще имам пулс отново ще се смея.
Ще бъда господар на своето сърце и може би
ще го даря на други нечии ръце.
Ще срещна може би отново любовта...
...Някой ден, но не сега....

[jolyp]

Сега съм тук
 Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.

Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта,
наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.

Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.

Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.

Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.