Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[blue_ocean]

Харесвам такива мъже .....

Харесвам непрозрачните мъже...
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
Сърца, което девет порти крият...

Мъжете- войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...

По- грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...

Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе ...
от обич... та за друг да не остане...

 

[Chara_Chara]

Уморих се

Уморих се да мисля за тебе,
уморих се сама да обичам.
Уморих се да тъна в съмнения,
после тях пък сама да отричам.

Уморих се да бъда мълчание,
нежна обич, но плахо припламнала.
Тих копнеж , мимолетно желание
и целувка от вятър открадната.

И не искам да бъда прекрасната
дето здраво във кърпа е вързана.
Нека бъда за тебе най-страстната,
възжелана във време забързано.

Да съм обич на дните в умората
дето топло спокойствие дава,
И да виждат навсякъде хората -
любовта как любов получава!

Уморих се да мисля за тебе,
да те срещам все тъй безразличен.
Искам истинска обич да бъде!
С всичка сила да викна: Обичам!

[Deizi_Rock]

Rainbow - Black Masquerade

Rainbow и Ritchie Blackmore - Black Masquerade

I know the key to secrets never told, they're hidden in your soul
Feelings you hide never wanting me to find they've always been mine
Release all the madness within let it all begin
Now you'll see, the dark side of me
In our black masquerade
Let the moonlight surround you
The game that we play is
The black masquerade
The full moon unmasks the stranger in us all
And the cruel world takes its toll
The shadow is cast on who you used to be
Let me set you free
Come now, come take my hand, then you'll understand
We'll go to that forbidden land
Of our black masquerade
Let the darkness surround you
The game that we play is the black masquerade
Release all the madness within, let it all begin
We'll go to that forbidden land
Come let me take you there
Let the moonlight surround you
Don't be afraid, it's the black masquerade


Знам за ключа към неизказаните тайни,те са скрити в твоята душа
Чувствата които криеш никога не искаха да ме открият те винаги са били мои
Освободи всичката ярост от вътре нека всичко да започне
И ще видиш,моята тъмна страна
В нашата черна маска
Нека лунната светлина да те обгради
Тази игра която играем е
Черната маска
Пълнолунието разкрива странника във всички ни
И жестоко светът да вземе свойте жертви
В сянката се хвърля на това което беше
Нека да те освободя
Хайде сега,ела и хвани ръката ми,после ще разбереш
Ние ще отидем към тази забравена земя
На нашата черна маска
Нека тъмнината те обгради
Играта която играем е черната маска
Пусни цялата ярост отвътре,нека всичко започне
Ние ще отидем към тази забравена земя
Ела да те заведа там
Нека лунната светлина те обгради
Не се страхувай, това е черната маска

[blue_ocean]

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

                                   Н. Захариева

[raddiz]

А бе хора...
Вие не говорите,а цитирате-
я вървете зад стобора,
да репетирате..!

За отмора...
с поетично слово, да пледирате
и елате тук отново –
да се реванширате!

[звездююю]

Чудеса


Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.
Ела, гушни ме! Скрий се в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.

Аз пак безсънно ще те пазя
от самотата на града
и бос в жарава ще нагазя,
да мога да те пренеса.

И пак ще се събуждам нощем,
докато спиш да те целувам.
До тебе ще се гушна после
и уморен, ще те сънувам.

И във зората ще се раждаме,
и ще летим със ветровете.
Във жажда ще се омотаваме
у на дъгата цветовете.

Тогава ний ще сме единствени,
усетили за втори път,
как ражда се любов в душите ни,
как влюбен е във нас светът.

За туй, недей! Не тръгвай в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.
Вали, ЛЮБОВ, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.

[bebitoo]

       ПОРТРЕТ НА МЪЖ

Рисуват те мечтите ми - усмихнат,
забравил лятото за винаги в очите си.
В прегръдката ти сгушена заспивам,
а ти притиснал си ме до гърдите си.

Гласът ти идва тихо във съня ми ,
единствено да ми напомни че обичаш...
А устните ти - трепетно виновни,
ме карат да съм твоето момиче.

В сърцето ти - едно море безбрежно
откривам своя тих, уютен пристан.
Рисуват те мечтите ми... А аз им вярвам.
И знам, че някога ще се превърнеш в истина.

[raddiz]

Мечтата ти - безкрила птица,
зъзнеща самотна в мрака.
Ще дам ръцете си - дано,
намериш свойто ято.

Душата ти - безплътен вятър
притихнал край стената.
Ще дам очите си - дано,
намериш светлината.   

[Deizi_Rock]

ТЯ .....

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Поякога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
 Но ...просто е Тя.

[raddiz]

на...Тя..!

Тишина , простор , звезди,
мирис на трева,
спомен за момински плам,
сянка и тъга.

Тъмнина покой звезди,
неизказана молба,
порив , буря , ураган,
чувство на вина.

Синева , възторг, очи,
свян и красота,
докосване , гореща длан,
гърдите на жена.

Светлина , порой , стени,
времето – стрела,
миг отдавна изживян,
болка , кал , листа.
…
Тишина , простор , звезди,
свян и красота,
порив , буря , ураган,
болка .., кал .., листа…

[TheCrow13]

Ще дойде ден, когато ще ме няма
в безкрайния житейски кръговрат.
Но пак, като в безкрайна панорама,
ще се повтаря всичко в този свят!

Ще се усмихват нови Жулиети!
Ромеовци ще бродят по света!
С вълшебни думи хиляди поети,
отново ще възпяват Любовта...

Но строфите с изстраданите рими,
изсечени в словесния гранит -
ще помнят Тези пролети и зими,
и чувствата, така неповторими,
вградени в стихотворен монолит!   

[Deizi_Rock]

Защо когато...


Защо когато зло ни сполетява,
потърсваме във другия вина?
Защо се чувстваме за всичко прави?
Защо все няма по-добри от нас?

 
Все повече се питам аз, защото
все повече се блъскам над това —
как би съзрял човек във друг доброто,
за свойто зло щом няма сетива?

[Deizi_Rock]

Отровен дъжд...


Отровен дъжд се сипе върху мен.
Какъв ти дъжд! Неправо — злобопад!
Вървя под него с дух озадачен —
Отде в човеците такава смрад?
 

Една въздишка вдигам за чадър
и се усмихвам: „Зло, добре дошло!“
И се понасям към мига добър
на вечното житейско колело.

[raddiz]

………………………
Кръвен враг на кръвен брат
със кръв кръщава му децата,
да не се обиди човекът,
да не му кърви душата.

[Deizi_Rock]

Самоизневери


Познаваш ли
дъха накъсан,
на ония вечери,
полягащи на рамото ни,
да изплачат
дневните си изневери?
Обещания и клетви,
лежали дълго
в скрина на душата ни
и овехтели
в очакване на точния момент,
превръщат се
в капани за криле.

Понякога,
най-страшна изневяра,
е прекалената ни вярност.

 
                          Събка Митева