Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[raddiz]

Пилеем ли Времето-пилеем Годините,
преглъщаме Болката,не роним Сълзи,
за това неразумно-неравнодушни…
Люлеем в сърцата си Страст и Мечти.

Претегляме думите,пресмятаме Сумата-
броиме Печалбата от своите дни,
но пак ненаситни-непомъдрели...
Раждаме Спомени за Бъднини.

[Deizi_Rock]

Друго нямам какво да ти дам



Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?

Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …

И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .

Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?

Нямам друго какво да ти дам .....

 
                                          Дамян Дамянов

[raddiz]

    ВЕЧНОСТ

Аз винаги за теб съм жаден
и винаги ще те обичам,
в порива на Вятъра прохладен,
любовно заклинание изричам.

Ще те търся в безкрайната Вселена,
в стихии на неземни глъбини,
когато си отново преродена,
отново моя ще си Ти.

И пак ще си неповторима
и звездни твоите очи,
аз знам,че винаги те има
и вечно моя ще си Ти.

[Deizi_Rock]

БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

                               Евтим Евтимов

[звездююю]

Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!
Жадувам двама с тебе да отидем
далече - в оня, приказния свят,
желан от памтивека от душите -
единствен рай след дългия ни ад.
Любов се казва той.
          И в него скрити
Адам и Ева, в дъното му там,
ездата на живота вечно гонят
и от галопа им свещен без свян
една след друга куп зведи се ронят.
Мечта ли си? Душа ли или плът?
Не зная. Ала знам, че кон с копита
от лудо натърпение за път
готов е да побегне и през смърт,
орисан да я смъкне от звездите.

[Deizi_Rock]

ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ДОКАТО СИ ЖИВ

 
Ще ме обичаш докато си жив,
защото любовта си аз ти дадох
и самотата ти опожарих.
Сърцето си в ръцете ти подадох.

Защото сипах ти да пиеш от кръвта,
с която съживих душата ти.
Прогоних черната ти самота.
Изхвърлих всичките болезнени остатъци.

Ще ме обичаш, даже да умра.
Защото споменът душата ти изгаря.
И ще ме търсиш във нощта
за да спася от пустота душата ти.

                                            

[raddiz]

.         
ГЛАРУСИ

Плаче Гларус на комина,
не заспива – гладен,
ридае ми като роднина,
оплаква живота си гаден.

Ще вечеря със Съня ми,
несретникът нещастен,
а и друг ще го сподири,
на Глада подвластен.

Бързо Нощта препуска,
на Запад влачи свойта тога,
иде време за Закуска ,
гларусите молят Бога.

Дали това им е природа,
или Бог ги изпитва,
та отдавна с Народа ,
карат на Пост и Молитва.

[Deizi_Rock]

ОБИЧАШ МЕ

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.

Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

                                     Евтим Евтимов

[raddiz]

ПАМФЛЕТ

Както съм вървял,да взама да се гътна.
Искам да кажа-спомина..,
а бе направо съм умрял,
без даже да гъкна.
От какво?Не знам сега!
Може да съм мернал сметката за тока,
или пък някоя...мома..,
или-пил съм направо от потока.

А нали се познавам добре-
що за стока съм-Господ и той,
не към Рая,а по едно дере,
хванах за Ада конвой.

Срещам Души разни.
Души-горди Съборетини,
или окаяни Руини,
но все пак с Добродетели
Едни са предатели,
Души-вонящи,изпепелени,
други-провокатори,
до някъде-състрадателни.
Имаше Консуматори,
Души подли,озверели,
или неуловимо мазни,
извратено-превъртели.
Души-Скверни,Гадни,
Души престъпно похотливи,
Души-ненаситни,гладни,
или напълно уродливи.
Имаше даже Душа която
присламчва се и...души!
И в душевното ято,
пак гледа да се гуши!

И в тарапаната пъстра,
почувствах Жар-
с огнен поглед,сочещ с пръста,
към мен бе тръгнал Лар.
-Шефът рече да се махаш,
щом си много лаеш!
-Лая казваш,
до сега ти нищо не знаеш!
Настроих се аз за Двубой-
словесен ,че и Фул Контакт
и няма да бия отбой,
докато не сключа Контракт.
Тризъбец за Жезъл ли носи,
На Ада-директора-чер?
Под куйрук  не го усети!
Ще потъне като в хайвер!
Разбутах тълпата пред мен,
понечих да влезна.
Гледам пред мене...Кретен!
Кани ме да чезна!
Хром,с патерица-крива,
изхабени копита,
с мекички млечни рогца,
с топъл  глас ме попита:
Кой си ти бе?-  на фокус ме докара,
последва фалцент угрижен-
Точно на мен ли-тая попара?
Ма...щай...се!Не си престижен!
Щом като маймуна ме графисваш ,
а Бог да прави бели,
няма място за теб в Небесата,
нито в Дън земи!
Теб в Рая не те щат,
а дошъл си на вратата ми?!-
рече Дявола и шат-
затвори двери пред Брадата ми.

Ако срещна пак Гадината мръсна-
с рогатата кратуна,
задника и ще обръсна,
като на дрислива маймуна.

Без малко Душата ми-горката,
безработна да остане,
добре,че дойде Зората...
и една Душа-да ми пристане.
Затова сега правя-струвам,
собствен Ад си изграждам
и...и в Джакузето  ще пускам-
с която се погаждам.

Точка!

[звездююю]

Метеорити


Ако някога видите моят прозорец страшно да зее в нощта,
а съседът отгоре си тупурка последните хитчета,
помислете си просто, че съм се качил на покрива на света
и ви замервам със стиховете си -
малки космически метеоритчета.

Помислете си, че Господ ми е услужил
с небесния си компютър.
Че сме почнали с него да пишем по някаква нова тактика.
А пък аз, нали съм си бутнат, някъде много съм се залутал
и сега не съм наясно къде ми е точно галактиката.

Помислете си, че съм се накиснал
този път във вселенски батак.
И няма скоро излизане. Такъв студ е, че бръсне до голо.
И небесната поща се бави, а в небесната бакалия не дават коняк.
Ей това му е мръсното, че уж е Рай, ама не е долу.

Ако моят съсед го удари на чалга,
оставете бушона отвит.
Залостете прозореца - да не влязат гости от Космоса.
И си носете стиховете ми за спомен.
Не Тунгуския метеорит.
Защото Тунгуският метеорит падна
през деветстотин и осма.

[blue_ocean]

Думи в стих наредени....    


Думите в стих нареждам.
Опитвам се с тях да те достигна.
Нежно да те докосна-да изтръпна.
Да погаля лицето ти.
Ръцете ти в моите да взема .
Топлината им да усетя.
Да погледам очите ти,
косите вплетени с вятъра.
Сърцето да тупти-тупти.
Душата ми весела игрива.
Думите в стих да нареждам.
Болката- в щастие да превръщам.
Думите-от устните ти да взимам
и нежно в стих да ги редя.

[raddiz]

  ПРОЗРЕНИЕ     

Дали с четка или с писец
и със слабо вдъхновение,
всеки човек е все пак творец,
най – нормално природно явление.

Дали от буря или от ветрец,
или от друго изкушение,
времето е като цветен прашец,
разпилян без обезщетение.

Дали за любов или златен телец,
или за друго приложение,
живота е все пак крадец,
на своето предназначение.

Дали от честен труд или от скопец,
или по някакво постановление,
парите са все пак подлец,
а ний сме им забавление.

Само човек е единствен венец,
без всякакво усмотрение
и природата не е лъжец,
това е неуспоримо твърдение.

[Deizi_Rock]

ПРОСТИ

Не наказвай с омраза духа си!
Тя единствено теб ще разяжда.
Всяка твоя частица ще къса
и пожарища в теб ще подклажда.

Ще те хвърля в най-черните бездни,
близо нейде до ада човешки,
дето всичко възвишено чезне
в плетеница от хули и грешки.

Ще се лута душата ти в мрака –
жалка грешница, търсеща милост.
Светлината напразно ще чака,
а край нея ще бъде мъртвило.

Мила моя, жестокост това е,
не към друг, а към тебе самата.
Мразиш някого – той си нехае,
а пък ти си почерняш съдбата.

Доближи се до Бога. Прости!
Всичко може да бъде простено.
Само слабият духом мъсти,
но да страда до гроб, е осъден.

                               Румен Ченков

[raddiz]

         СЪВЕТ

Ако срещнеш Клеветата,
клекнала на твоя Път,
не се спирай – отминавай,
не и прави в Душата кът!

Ако срещнеш подъл Поглед
опрял юмрук в нечий Гръб,
пресрещни го не позволявай,
да забий отровен Зъб!

Ако срещнеш Дубликата,
на твоя Поглед замечтан,
разобличи го,не забравяй,
че от Лъжа е изтъкан!

[звездююю]

„Прости ми, Поезийо! Малка, загубила глас,
в нозете ти царствено тихо сега коленича
и чакаща жеста ти, искаща, може би аз
на всички онези, на всички онези приличам...

Да, ние ще следваме твоя величествен ход.
През много кресливи тълпи ще минаваш спокойна.
С човешкия ритъм на твоя безсмъртен живот
ще бият сърцата на много, за теб недостойни...”