Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[svoiski]

След бурна нощ, във златна вана
 Архимед се къпе в пяна.
 Какво ще стане той не знае,
 ако се вътре изпикае.
 Изпъва се.
 Напъва се…
 Хоп, и ваната прелива!
 С физиономия щастлива
 “Еврика!!!” крещи и значи -
 край на всички неудачи:
 “Всяко тяло потопимо
 ще измества точно вино
 толкоз, колкото, изглежда,
 бъбрекът му произвежда!”
 Щастлив увиват го в хавлия,
 макар и още махмурлия…

[svoiski]

Путпрял съм с лакти кухата глава,
 ут молива пол`вината изгризах.
 Пък къту гледъм-
 празен си й листа,
 кату с “Fervol”
 испрана
 бяла
 риза.
 Усещъм, съм съ стегнъл кът кирпич,
 иди ми ф зимята да съ скрия.
 Хуреи,
 ямбуви-
 ни ми идат ич.
 Пиша,
 пиша
 а после сичку трия.
 Ей тъй твуря-
 ду късну през нуща.
 Се тормозя главата си за лудо,
 дукът си легна
 и а-ха да заспя,
 рима иди,
 слит нея друга-
 чудо!
Си казвам,
 ши ги помня ду зарана,
 и ф сън отпускам творческа глава.
 Ма, пак е празна
 сутрин кату стана,
 наново почвам :
 молива,
 листта!!!
 За тая нощ ш`са стегна по- утрану,
 дет вика Оня,
 с грешки ши са уча.
 Със листите леглото ши й постлану,
 и молиф
 над ухоту ши забуча!!!
 
Сичку ши запиша!
 
Амин!

[Merry13]

Прости ми, море

Гонят се в тъмното звездни отблясъци,
с пурпурна нежност - се стеле Нощта,
в пръски, вълните достигат до пясъка,
думи най-страстни, там - тихо шептят!

Ти като песен се вливаш в душата ми,
приказно бяла, пак - плисва след теб!
Пали искрици в мечтите ми - Вятърът,
сребърни чайки понесъл, там - Две...

Сам в необята - на морските прелести,
фар ще съм в теб, луд, самотен Моряк,
крехката лодка избрал, пред постелята,
аз ще те пазя - в най - страшния мрак!

И във зори - щом целуне те Слънцето,
пак със делфини - ще тръгнем на Път,
ще ни последват - и нимфи забързани,
с райският глас - да ми вземат Духа...

Ала сбогом сега! Във един град чудесен
и вечно разлистен, тъй плувнал в цветя,
залюбил съм, вярвай ми своя Принцеса,
открил съм изглежда, прости, Любовта!

Но ти, мое Море - си припомняй за мене!
А аз, ти се вричам – тук пред тази Луна:
Ще приседне отново момче покрай тебе,
даже Мъж ще е вече, а до него - Жена!


Ангел Колев

[raddiz]

Когато обичаш-
Смъртта е безсилна и всички Сънища реални.
И все пак се взираш в огледалото-
Кой ли пише думите сакрални?
А щом Самодива край теб се извива
и Кръвта ти във Вино завира-
Смъртта ти е жива и те открива,
згушва се,заспива,замира...

[svoiski]

Днеска ред не сътворих,
 ужас ма полазва.
 Писах, писах, сетне трих…
 Ко да ти показвам!?
 
Станах още от зори,
 молива загризах,
 ама… Цък! Не би, не би…
 Сигур ще съм в криза.
 
Не помогна ни кафе,
 ни пакет цигари…
 Няма, бе! Ни ще и ни ще…
 Дума не изкарвам.

Как са става графоман,
 питам та аз тука…
 Требе ли,кажи, талант
 или само скука.
 
Край главата ми кръжат
 все бездарни рими…
 Моля ти са кат на брат,
 със шамар подпри ме.
 
Ха така, благодаря.
 Господ здраве да ти дава.
 Ей сега ще натворя
 три дузини с плява.
 

[Merry13]

***
Има болки,несрети и скърби,
има плач,спотаени сълзи,
но живота и в скърбите скъп е
с туй небе,с тия бели брези,
като кротки и чисти копнежи,
като думи от прямо сърце,
като ласките чисти и нежни
на две верни любими  ръце.

[raddiz]

От близо Земята е плоска,
но в последна посока щом тръгнеш,
Тя в лицето те блъска
и от Истината-тръпнеш.
А после танцувай с Нея,
върти се на звездния дансинг,
наричай я,Страстната Гея,
нали е космически Празник.
Това е вашата...Свадба,
а,ти-жених-билионен,
кумува Свещенната Правда,
на Вечния Пир-охолен.

A la svoiski
Ти грознъ си-како ут туй,
Нъл ни си зъ Подиум рудена?
Аванса де‘й?Кюфтеата слид туй-
Устата ти нафътре изкривена.
Понякогъ  ми бииш и Юмруци,
с Ръце които тряаши да галят,
затуй щом фърла сичкити Буклуци,
утвънка чакъм-Юмруци да заспият.
Ну срешнъ друг-ни мъ обичъш вечи,
и саму бой,ритницити- утзад,
ут мене ти си толкуа далечи,
самотен съм-в  Мазатъ нъ раат.
Ти тръаш и празнуам-Свубудия
пиян така аз искъм дъ усъмнъ,
завърниш ли съ-искъм пак да пия
и кът съ напия-искъм дъ съ гръмнъ.

[Merry13]

Ето откъс от едно стихотворение,което много харесвам:

"... Аз искам слънце цял живот да имам

    и дланите ми винаги да парят;

    да нося дъх на слънце негасимо

    и буйно да горя, да не догарям.

 
    И хората да гледат мен засмени,

    да казват „Тя е слънчево момиче,

    във вените й слънчево червени

    дъхът на слънцето с кръвта й тича....“

 

[svoiski]

Бил съм тракторист ф съседно село,
 ей тъй упитах, заради мерака.
 Къту свърших бях със пот на чело,
 ма са фалих с туй въф оримака.
 
Бил съм барман, лято, на морето,
 кът одиф на пучифка със тайфата.
 Метна ма, чи ни съм платил мизету
 наложи съ да уредя нищата…
 
Шуфьор съм бил, уфчарин на пулету,
 агроном, дояч, певец у оримака.
 Рибар съм бил- там долу у дерету,
 чак лесничей съм бил ф шумака.
 
Пуетин саму ни съм бил, съ сещам
 ма, съм решил идин ден да са фана.
 Ей ти, дету ми сидиш насреща-
 точно ти- дет зяпаш у екрана:
 Ку та фана?!!!

[raddiz]

Кой тий дал мулюф тебе и листи,
да дращиш ти на ‘Ор‘та  у Сурити,
да земиш Ръцети си умй-чи с чиси,
пудай ми Тястуту ут Нущвити.
Ши точа Листи тъни кът куприна,
И Маслу дай ут стария Дулап,
ши ги туря у някуя Тава пут Сркина
чи да‘йдеш ,чи дъ си Ербап.
И у ‘оримакъ ‘ич дъ ни нъстъпъш..!
Да ни земиш да утрепиш някуй!
И дъ гледъш точну ‘дя стъпъш,
чи зъ сичкуту ми думъ сякуй.
Дъ ни ричеш след туй,чи тъй ни беши,
Ушити ти да знайш ши ги ускубя,
чи байгън ми стана ут килеши
и ут римуану билям ни съ шубя.
Ай ути'ъм да вапцъм на идин 'айванин ‘амбарти,чи дъ мязът нъ камъни.
Прашката ич ни я търси!У нужнека я пуснаф.

[Merry13]

Само за жени

Ако си имаш примерен съпруг
и погледът му никъде не шава.
Ако послушно вкъщи реже лук,
и цялата заплата ти оставя.


Ако в уста не слага даже грам,
и бяга от служебните банкети
Ако пере,и след това без срам
простира на въженцето прането.


Ако е влюбен до уши в метлата
и с мръсните чинии сам жонглира.
Ако оправя сутринта леглата
и ладата семейна не шофира.


Ако в живота си дотам нещастна,
че няма за какво да му измрънкаш,
недей унива ! В този свят опасен,
човекът няма начин да не сбърка...!

[raddiz]

Болен съм,ох много болен,а Ти за мен бе отредена!
Отровен ли е тоя Огън, на Любовта ни-споделена?
Страдах от Безсъние,от Смърт-вродена,сега страдам и от Теб,
в Мислите ми вечно потопена,Си щастлива,влюбена,без Креп.
Болен съм,е,колко болен,може да е от Любов Човека,
Любовта ни-като Гроб-отворен,като Рана,носена до Века.

         

[Merry13]

Измислен свят
е любовта.
И лесно се разбива.
Илюзия
или мечта,
или реалност жива,
за малко спира тя при нас
и все така красива,
си тръгва
във незнаен час.

И всичко в нас
умира.

[raddiz]

Лехите подредени ,последната с покълнал Кръст,
Той ридае на Колене,сам- над прясна Пръст.
Засял Съкровище- Съдбата –къде да търси Мъст,
изправя се,един-Различен –с Юмрука прави Кръст.
И тръгва си,попрегърбен,по-нисък на Ръст,
с крачки- бавни,край Лехите-Цветя около връст
Алеята е празна,тиха-Кал и Мрака-гъст,
Свещта остана да догаря..,премигна..,после-съссст…
                                                                     

[Merry13]

Търсиш нещо и не го намираш,
бягаш, а не знаеш от какво,
тръгваш, после рязко спираш
и накрая все ти е едно.
Казваш, че не чувстваш, но обичаш,
казваш, че не искаш, а копнееш,
всички други “врагове” наричаш,
как изобщо, чудя се, живееш?!