Commedia bulgaro-piccante
(Ода-анда̀нте по Ада на Данте,
но малко по- фризанте и тути кванти …)
На Попрището-жизнено-по в Края,кажи-речи - в Канавката,
приседнах морен,Сън ме омая и ми развали Рахата.
Излезе Ангел от Гората,сияещ-като,че,Ксенон-
затрепери ми Брадата-Снага-могъща,жив Бетон.
Поведе ме по Пътека-дивна,нащърбена,с безбройни Дупки-
аз,нали съм с Умора-масивна-кретах и залитах на Чупки.
За дълъг Път нямах нагласа,потях се и кашлях-тютюнен Порок,
но неусетно Пътеката сля се,с Булевард-величав и широк.
И Облаци–тъмни-бълват Комини,разнасят Зловоние,Смрад,
клокочеше Сяра в безброй Серпентини,и Огън валеше и Град.
След няколко крачки ни спря Бариера-май всички бяхме пеша-
събираше Такса желязна Пантера-по Долар,или пък греша!?!
Ангелът рече:Ти отмести се,ръждясал,несмазан Чакал-
Преминахме и изведнъж извиси се-Чер,непристъпен Портал,
Повдигам Очи-на Луцифер Офиса,цял от Стъкло и Метал,
в Краката ти Стих-две Строфи са: Пържи се,не се прави на Умрял!
Пред Портала-катранен Казан,превърнат на Кофа за Смет-
ровичка се в него проскубан Аслан ,Отпадъка ръба наред.
Нещо вътре пращи и присветва , мирише на Пушек-гори ли?
Аслана улисан,но после се сепва-с Маркучи гасят го Горили.
Той тръгна нататък,залутан из Двора-горд,но малко превит,
с увиснало Рамо-тежи Трикольора,но пази от Студ и Колит.
Забързани вървим по нататък,преследваме своята Цел,
преливах от Ужас –без Остатък-да не цопна в някой Котел.
Повдигна Десница Ангелът властно-сияещ в дебелата Сянка-
Нещо ме дразни,прозира опасно,в ангелската му Осанка.
И Дверите плахо се плъзгат встрани,на Воля велика подвластни,
Пристъпям след Ангела и Арфа плени,моите Чувства злощастни.
Съзирам там-голи,без тоалети-върху гранитен Диван,
блажени лежат Философи,Поети,с Четки цапотеща Сган.
Нокти,Пера и Моливи ръфат,от Делви отпиват Вино-
Дявол кълне Ги-все жадни да бъдат,на Пепел да станат дано!
После Стълбище ни води нагоре ,а там в силиконов Сумрак,
лутат се Геймени-Лихвари отколе,Кредитори-разни-Бардак!
Аз чувах Хленч ,Молби и Закани,гледах как капят Меса,
тъпчеха своите Кожи одрани,покрити с кървяща Роса.
И все по-нагоре с Асансьора ,изкачваме следващ Етаж,
Печалба от Плът гореше в Трезора,в едно с присъщ Антураж.
Ревниво ги пази Дявол с Лампази,с Лулата си пуши Тамян-
разнасяли Чума ,Проказа,Зарази,затуй ги полива с Катран.
Мисля си-по-лошо не може,къде ти-четвърти Етаж-
там в Очите изсипваха Огън ,Дяволи-млади,на Стаж.
Предатели-слепи-крещяха:Горко ни,горко и Вам Съдии,
Горко на ония Живот що крадяха,кой ще ни съжали!?!
Замаян аз не усетих как стигнах,на Ада по висшия Кръг,
пред Взора ми все Депутати-премигнах-играят на Гъзобрък.
И който загуби-влиза в Казана,да чака Кворум Навек,
нека си чака-няма Забрана-нали и той е Човек.
Накрая-шестият Кръг-на Тавана-целият в Лед окован
Нямаше Вопли,кънтеше Камбана,с Единствен Стон-изтерзан.
Затъкнати в тесни Комини, облети с асфалтна Смола.
На Куки висяха грозни Гадини-на Дявола се писали Рода
Ангелът пита:Искаш ли още?Аз мълча,но кимам-добре-
и озовах се в Градина с Овошки,а Ангелът-с Хурка преде!?!
Аз гледам го смаян:А бе Ти ли си?-Познах го-Сатана!
Преобрази се отново,Рогата свали си и по Лимб остана.
Паднах шаштисан-Очите красиви и божествената Снага,
Косите се реят-Вълни-закачливи,пленителни бели Бедра.
Окото ми лепне все по ония,дишащи знойно Гърди,
Гол пред мен Бог е ,но не съм от тия,дето ще го тръби.
Гледам Ликът му-Неестествен…а стига ве-Господ –Мома!
Старчока-казваха-бил девствен,ама Тая тука сега..?
Сигурно е Секретарка,или завеждащ контакти с Людете-
Дядка Тук не се мярка –извади ме Тя от Заблудите.
Аз съм Творецът-самата Вселена-родила Съм всяка Звезда,
вечно ще бъда млада-зелена и девствена- на всегда!
И едва ли осквернена ще Съм,от нищожния Ум на Човек,
на скритите Тайни ядосан,с явните-малко по-мек.
Аз Съм Зората и Урагана,Аз съм първият Плач,
Аз Съм Роса,Енергия,Прана,птичата Песен по Здрач.
Дори твоите Атоми,Тъмна Материя,Смъртта на Слънце,
Съм всички Континууми и Любов -до последното Зрънце.
После с Жест ме покани:Нагости се-а Трапезата-Фантазия!
Ако не си гладен,поне пийни си,от Пиле-Мляко или Амброзия!
Гледам аз Блага-пикантни,Мед и Масло,Плодове-златисти,
всички–Антиоксидантни,гарантирано-екологично чисти.
И въпреки Изненадата,подкарах по-така- наперено-
Не ща ти Лимонадата,аз Винце пия си-умерено.
Тук ще взема се излегна ,та я ме връщай на Земята,
току виж,че,ти посегна-не ща да ме боли Главата.
Стълба нямам аз за слизане,а и гледам да не се калям,
от тука няма излизане..,от мен да мине -ще те свалям.
Мигом щракна с Пръсти Боженица и ми присветна-ега ти Свалката,
в следващия лежах на Елховица,Молитва шепна-връз Пързалката.
Натъртих си Задника,но не сещах Умора,не сещах даже и Студ,
развях си Брадата пред всичките Хора ,усмихнат-сякаш съм Луд.
В Сияние чисто е мойта Родина,гледам Пейзажа-прекрасен и мил..,
чудя се-дали още ме има,жив ли съм,умрял ли,или…откачил?
Речник:
Andante- умерено,бавно,плавно
Frizzante-свежо,изчистено,отчетливо,отривисто
Tutti quanti- И всички други; и пр. и пр.; всичко поголовно…а бе Тюрлю-гювеч
