Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[svoiski]

Висок, красив и атлетичен,
 грижовен, нежен, романтичен,
 практичен, умен и лиричен!
 
Във готвенето той помага
 и масата редовно слага!
 Чорапите си сам изпира
 и даже сам си ги простира!
 Децата вечерта приспива
 и тъй грижовно ги завива!
 Цветя редовно подарява
 рожден ден нивга не забравя!
 С приятели не се събира
 и от ремонти той разбира!
 Закуска носи ти в леглото
 и никога не пуска тото!
 
И кой е този мъж? Кажи!
 Мъжът – във моите мечти!
 Такъв мъж има ли?
 Всички се чудим и се маем,
 но струва си да помечтаем!!

[Merry13]

***
Ако можеш, обърни Луната.
Там, от другата страна,
Аз съм седнала и чакам
тебе, Скитнико. Сама.
Гледам към звездите вечер.
Търся твоите следи.
Лунен вятър с глас далечен
все за тебе ми шепти.
Слушам приказката дълга –
как пристигаш уморен.
Как безкрайно си ме търсил.
Как си влюбен. Точно в мен.
Как откъсваш от Венера
най–червените лалета,
как звездички си намерил –
във косите ми да светят...
Слушам приказката дълга.
Лунен вятър ми шепти...
Хайде, Скитнико, побързай,
и Луната завърти...

[svoiski]

Хващал ли си ти момиче,
пърхащо с криле,
стискал ли си го със длани
докато умре.
Ти искаш да го обичаш
в пясък от луна,
знам, че твойта шизоидност
ще спаси света.
Това е един площад
на сестрите със цена,
от Ханой до Сан - Франциско
на моя кораб са платна.
Самураи - фанатици
от години спят,
няма кой да ги разбуди
да те защитят.
А сестрите се усмихват,
махат със ръка,
аз за тях издигам къща
топла в есента.

[Merry13]

Събличам тревогите и проблемите. Като кожа,
която вече не ми е нужна.
И сега се надявам, искрено, ако може
... повече да не съм изгубена.
Стига ми толкова лутане, по неволя.
Взех си дажбата, и преизпълних, отгоре.
Нямам сили за милост да моля.
А ми омръзна и да се боря....
Затова си стягам на възел вързопчето.
Много малко свои истини имам.
Но с късмет си напълних джобчето.
И палто си облякох. Зима е.
Страшно дълъг е пътят, изглежда.
Е, какво пък. Не бързам, признавам си.
Ей така се родих – със надежда.
И със нея, до безкрай – продължаваме.

[raddiz]

Смърта примирена-чака-да отворя ѝ Вратата
Пусни ме,че,премръзнах Сине,да си стопля сал Снагата.
И влезе бързо без Покана –Не бой се ,аз …така-пред прага,
а после мога да те чакам,на Пейката-щом се налага.
Щом свършат ти момче Боѝте…не дърпай се!Не смей!
Добре,но Идеите къде броиш ти-с Боя равниш ги!Ей!
Позамисли се,прибра Косата и тръгна тя навън-
Няма теб да те дочакам-ще дремя дълъг Сън.

                                                                                           

[Merry13]

Стават чудеса

Щом мракът спусне трепетни воали,
ще дойда като болка - изведнъж,
със кадифени пръсти да погаля
един безумно влюбен в мене мъж.

Ще сипя водопадно нежни думи,
нощта ще ги повтаря с шепот тих,
загасналият огън пак ще лумне,
а той щастлив - ще ме превръща в стих...

И в мислите му няма да нагарчат
предчувствия, че ще си тръгна пак...
Аз - кацнало в косите му глухарче,
ще литна с него до звездите чак.

Там ще се гмурнем в бездните сияйни
на тихите, среднощни небеса,
а сутринта след парещите тайни -
ще вярваме, че стават чудеса...

автор:kadife_

[raddiz]

Кал,Треви,горят Листа-красиви и есенни-постилат Килим,
Той-мимолетен,без Спомени, Цигара която делим…
Писма не пише – от кога,защо да трови своя Живот,
а да се влюбва – за кога,Косите му вече белеят?
И всяка Нощ изтича в Мрака -Мигове в различен Цвят,
и без Ритуал е встъпил в Брака,с Живота си..,и пак..,и пак…
В Юмрука му-всичко-Божествен знак-Печалба–Билка против Рак,
или пък е Нищо-Монета,Капачка,Билет за Трамвая-Цветче от Мак,
стои на Гарата и зъзне-чака,да дойде последния Влак…
Стърже Стомана,после настава,една далечна Тишина…
Не! Не си тръгва,а само Влакът-Перонът сияе-отсреща-Жена…
Ууу!Ууууууу..!Трака-так-трак,трака-так-трак…

                                                                                       

[Merry13]

Във мене има спомен за тъга.
Там в мислите ми някъде се крие,
и чака да остана пак сама,
за да се хвърли право във очите.
В зениците той почва да боли,
и да се впива като жаден хищник,
на който само моите сълзи
гладът му страшен могат да заситят.
Тогава плача. Да му дам храна,
за да си тръгне укротен и сънен.
Запазвам само мъничка сълза
за себе си. Че още ми е тъжно.

[raddiz]

Я кажи ми Мили Боже,
как си правил Свят по Свят
и могъл Си тъй набързо,
да ни сътвориш от Яд?
Нахвърлил Си в Калта с две Шепи,
Светлината-Цвят след Цвят-
изваял Си ни като Репи-
Человеци - брат до брат.
Шест дена не Си спал
и Си правил фал след  фал
тъй Човека Си оставил,
да более Жал след Жал.
И в Божията Залисия,
с Кордели,голи-Дар след Дар-
Еви-дал Си на Тепсия,
направил Си ги вместо Цяр.
После-заповед-Свещена-
Казал Си ни-Мъст за Мъст..!
А Змията-непотребна,
положил Си с Душѝ на Кръст
И Ум Ти дал Си ни-за Бога!
За Добро ли !?! Бяс след  Бяс!
Всеки е в съдийска Тога,
всичко правиме от Раз.
Казваш ,че,Светът не може,
да има чак такъв Недъг,
а в Мислите ми Милий Боже,
все се трупат Бъг след Бъг!
……………………………………………….
Слушай Ме… Чадо-вампирясало...!
И Другитеее!Спец  до Спец..!
От вас Челото мий брадясало ,
Като на „Златний Телец“!
Вий сте Племе-недорасло,
затуй…Мъртвец подир Мъртвец..!
Без значка къде е пасло,
Изгубено и Първенец.
Откак от Рая се е махнало-
все Ищец подир Ищец…
Човекът е от Тесто-невтасало-
Вий сте- „Жертвений Агнец“!

[Merry13]

--------------------
В този нов свят с компютри и мрежи
е различна дори самотата...
С очилата и с поглед премрежен
по клавишите пиша писмата.
Шрифтът равен - без никакви грешки -
пази тайните - съвестно, строго...
Тук, че трепват съвсем по човешки
мойте пръсти, да скрия аз мога.
Без задраскване, без криволици
свойте мисли объркани пиша -
думи, сякаш строени в редици,
но не светят, не пърхат, не дишат...
И когато самотно заплача,
по писмото следи не оставям...
Не целувам и твоето в здрача -
с трепет чакано - щом получавам...
Тъй превръщат се чувства любовни
във импулси по моите атоми...
В този свят със писма електронни
как, кажи, ще усетиш душата ми?..
---------------------

[raddiz]

Отговора е на 12та страница на темата ...

[Merry13]

Т.е.?!

[svoiski]

темата назаде превърти
и във думите вникни

[raddiz]

Именно!

В този свят от компютри и мрежи, как да усетя твойта Душа?
(Пълен със Спам е и Идеи свежи, а ето и Тая-да те утеша.)


Погали Клавишите с Плам-всеотдайно,
изплачи си Мъката,сподели Радостта
и нека Те да извират спонтанно-
подвластни на Порива ,а не Гордостта.

Щом всяка Сълза-нажежена,свистяща-
се взривява като Снаряд,
с Грохот ще отвори Рана-кървяща-
от Тишината-ще повее Хлад.

И тогава аз ще усетя,
соления Вкус-тръпчив-как горчи
и може би ще се до сетя-
Душата ти не в Нета е,а лети.

А ако пак се съмняваш,
просто кажи го-без Гордост,без Свян-
и реши дали заслужаваш,
Викът на Сърцето ти да бъде разбран.

[Merry13]

При мен страницата е 19 ,затова отначало не разбрах какво искаш да кажеш ...