Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[звездююю]

НЯМАМ САМО ТЕБ

Имам 30 канала на екрана пред мен,
  но във тях само ала-бала, ден след ден
  Имам нови дрехи, имам куп пари,
  имам куп успехи, имам куп жени...

Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам телевизор и самота.

Имам нов компютър със Windows XP 5 ,
Цяла нощ, до късно утро, си сърфирам в Интернет.
Имам демокрация, имам масов кич,
Имам репутация на готин пич

Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам Интернет и самота.

Имам 300 диска - филми, музика безчет!
Имам к'вот' си искам! Нямам само теб!
Имам ново гадже, имам чист хероин!
Имам всичко важно, даже, имам страх от СПИН.

Нямам само тебе, нямам любовта!
Имам DVD - плейър и самота.

[MrsSmith]

            Слепец

Невиждащ поглед, бял бастун,
спокойна крачка, предпазлива...
Върви слепец по прашен друм,
удавен в мъката горчива.
Роди се без очи - съдба -
не може слънцето да види,
в света му няма светлина,
проклет е в мрака да се движи.
Край него хора си вървят,
забързани го отминават,
от тъмния му път странят,
на думи само съжаляват.
Не каза никой "я поспри,
ще бъда твой приятел в мрака,
ще виждаш с моите очи..."
Но той в душата си го чака
с наивна вяра на дете.
Все някой може да поиска
приятел да го нарече,
ръката му добра да стисне.
А няма никой. С хладен ум
разбра - другар не го очаква...

Върви си сам по прашен друм
и зрящите слепци оплаква.

[звездююю]

ВИК


Аз вървя към теб забързан
без да спирам нито миг.
Всички рани съм превързал,
но остава моят вик.

Слушай, слушай как безкраят
като в сън ехти сега!
Ах, къде да дяна тая
мигом бликнала тъга?

Аз съм тук, а ти - оттатък.
Как ще понесем това?
Вече няма на Земята
неизречени слова.

Слушай моята китара,
полудяла от любов,
как звънти по начин нов.
Само с тебе разговаря.

Слушай, слушай как безкраят
като в сън ехти сега!
Ах, къде да дяна тая
мигом бликнала тъга?

Аз вървя към теб забързан
без да спирам нито миг.
Всички рани съм развързал,
и угасва моят вик.

Чуй как всичко бавно стихва.
Не остава нито звук.
Тази песен губи смисъл,
ако ти не дойдеш тук.

[MrsSmith]

Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.
Затова в природата ни нежна
случва се копнежът да умре.

Случва се да не намерим сили.
Случва се да не намерим път.
И когато всичко сме простили,
най-жестоко да ни наранят.

Може, в миг на слабост, неусетно
да ни завладее нов копнеж.
Любовта наистина е вечна,
но човешкото сърце не е.

[MrsSmith]

Опазих се

Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.

Превърнах се в листо от детелина,
в купчина топла пепел се открих,
но как да вляза в райската градина -
духа си непокорен не смирих.

Да ида в църква - рядко ми се случва.
За някои е грях, но не приех
неверници на вяра да ме учат,
да искат за делата ми отчет.

Измамници тръбят за идеали,
престъпници говорят за закон...
Сред хилядите съвести заспали
от истини направих си заслон.

В море от гняв и кипнала омраза
с любов бронирах своето сърце.
Изгарях в лед, но чиста се опазих
като сълза в очите на дете.

[звездююю]

НЕИЗЖИВЕНИТЕ  НЕЩА

Днес зная, че на много
грешки,
които още като млад
направих;
сега гледам с една насмешка,
дори и някои от тях поправих.
...
Но винаги ще съжалявам,
за това, че време пропилях...


Днес зная, че на много срещи,
във много кафенета
и квартири,
сега не бих отишъл вече,
знам-там любов не ще
открия ...
но винаги ще съжалявам,
за това, че обич разпилях...


И колко ли години
ще трябва да отминат,
за да  повярвам във това;
не ще се срещнем пак, със
разпилените неща...


Днес зная, че това е нещо,
което също ми е много нужно;
за да остане в мен една
надежда,
с която всяка сутрин да се
будя...
Надеждата, че ще се срещна
със неизживените неща...


И колкото години
зад мене да отминат,
не бих се примирил с това,
не ще се срещнем пак с
неизживените неща...


Чакам! Чакам!

Щурците - Неизживените Неща

[MrsSmith]

В живота ни така размирен
на границата се разбира
и колко можеш да си силен,
и колко трудно се умира.

При сблъсъка на двата свята :
светът на "имам" и на "съм",
на истината и лъжата ,
светът "навътре" и "навън".

Животът всъщност е движение
и ако на ръба си спрял,
избягващ всяко отклонение,
си значи приживе умрял!

[MrsSmith]

      ЖАЖДА

През сянката нощем
бури гонят жажда
за малко, за още,
за въгленче, сажда.

През жилата млада
отрова е влята
и носи наслада
безумно позната.

През миг в материя
пречупени лъчи
сплитат феерия
за слепите очи.

През маска печална
от пустош се ражда
същата начална
препламнала жажда.

[звездююю]

ПРИНЦЕСАТА ПЛАЧЕ


Принцесата плаче... Какво се е случило?
Придворните тайнствено шепнат в ъглите.
Унило и тихо е нейното кученце -
  във скута й свито е.

Принцесата плаче... А в стаята мрачно е.
Цветята повехват - дори те са трогнати.
И шутът, свел поглед в обувките лачени,
възпира възторга си.

Принцесата плаче... А шумно е в замъка.
Слугите се смеят, пищят в двора птици.
Актьорите тичат - подготвят спектакъла.
Принцесата утре ще стане кралица.

[MrsSmith]

Две жени

Живеят в мене две жени -
едната - кротка и практична,
девойка с весели очи,
животът учи я на всичко.
А другата е дъщеря
на горди, смели амазонки,
на вятър и вълни сестра
и на стихиите тревожни.
Едната - мила и добра,
тя може нежно да обича,
а другата - жена с крила -
на ураганите прилича.
"Добрата" нощем ако спи,
то "лошата" от сън се буди,
не знае страх, сама лети
и ветровете и се чудят.
Духът и щом се умори
или достигне я омраза,
то първата над нея бди
и тихичко съня и пази.
Приятелки са те, сестри.
Не гледай, че са тъй различни...
Във мен живеят две жени,
щом заедно са - могат всичко!

[Deizi_Rock]

Цветарката

На мъж цветя не се даряват,
но този беше с женствена душа,
минаваше край сляпата цветарка
когато тя изсипа своите цветя.

И мачкаше ги със крака тълпата,
"Какво пък паднали цветя,
на някаква си жалка непозната
във дрипи и невчесана коса..."

Минаваха усмихнати младежи,
минаваха забързани мъже,
минаваха жени с пазарски мрежи
и тъпчеха цветята със нозе.

Но той съзря я сред тълпата,
съзря във слепите очи сълзи,
събра на сляпата цветята,
утеши я с весели шеги.

И ден след ден минаваше край нея,
и ден след ден разбра и тя,
какво е туй момиче да копнее,
какво е туй да чувстваш любовта.

Уговориха се да се срещнат за вечеря,
а тя най-хубавото цвете отдели,
за този който жалка я намери,
но в истинска жена я претвори.

На мъж цветя не се даряват,
но друго нямаше да му дари,
защото бедна бе цветарка
и нямаше достатъчно пари.

Но този ден не бе безимен,
наречен беше на велик светец,
букетите се свършиха до пладне,
остана скритият цветец.

А пазеше го тя за него,
но в ден наречен на Велик светец,
да скриеш нещо и се стори грешно,
продаде и последният цветец.

И тъй остана без подарък,
във вечерта на своите мечти,
дори цветецът малък,
не успя да отдели.

На срещата и не отиде,
избиха в слепите очи, сълзи,
и искаше светеца да попита,
защо на празника си я рани.

-Защо отново плачеш?-
чу любимият си глас.
-Обичам те, а ти не знаеш,
продадох и последният си цвят.

И искам, аз, светеца да попитам,
защо не мога да даря това,
което само имам,
на този който ме превърна във жена.

-На мъж цветя, любима, не дарява.
Най-хубавият цвят ти вече ми дари.
Невинна орхидея разцъфтяла,
това са твоите очи.

 

[Deizi_Rock]

/НЕЖНО/признание

...и съм слаба и силна...
и волна и ничия...
вятърна
лунна с разпилени коси
валя по надслони
/рай
за бездомните
...клети но верни души/

простор съм
впримчил небе
буря над тихо море
и съм пръсти
по прашно пиано
небрежно
разпръсната
в силни ръце

шепот съм
цвят
до
лик на икона
грешна
и плаха сълза
необятна
и истинска
огнена
малка
следа

аз съм и твоя
и ничия
аз съм
просто
Жена...
 

[Deizi_Rock]

Откраднат(о)


Не мога да те имам,
защото си вятърът,
който не се спира
но мога да те докосвам,
така както
пеперудите го правят
с крилете си...

Не мога да те имам,
защото си като водата -
не може да бъде уловена в шепи,
но мога да съм устните
и да пия от тебе...

Не мога да те имам,
защото си като ехото,
чувам те без да те виждам,
но мога да помня гласа ти...

Не мога да те имам,
защото си като нощта,
идваш след като заспя,
тръгваш преди да съм се събудила,
но знам, че ще има "довечера"...

Не мога да те имам,
защото си като снега -
стопяваш се,
когато докоснеш
топла повърхност,
но мога да те хвана
за миг в дланта си -
този миг обаче .......

Мога да пазя завинаги!

 

[звездююю]

НА КРАЧКА ОТ РАЯ

Пролог (Започва да ми писва)

започва да ми писва -
нервно дърпам от цигарата,
живея само с навици и алкохол.
започва да ми писва -
удрям силно по китарата
и свиря до припадък rock 'n roll.

започва да ми писва -
ще си взема чукалата,
ще се махна някъде,
къде и аз не знам.
започва да ми писва -
да се включа ли в играта
или да си остана вечно сам?

ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!

всяка сутрин се събуждам
до някоя пикла -
или тъпа като гъска
или грозна като гъз...
всяка сутрин се събуждам
и искам да извикам,
'щото виждам - някой ми показва среден пръст.

всеки ден едно и също,
всеки ден ми се повръща
от докоснато и чуто, от видяно и изпито.
всяка нощ едно и също,
а изцъклените къщи
съзерцават ме и сякаш ми се подиграват скрито.

ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!
Нереален живот
изкормен прозорец зее,
прицелен в небето.
свирепа вихрушка вее
направо в сърцето.

тъгата във мене лудо
във гняв ще избухне.
и трябва да стане чудо,
за да не рухна.

как ще подреждам нещата?
как ще я карам нататък?

нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.

но никакво чудо няма.
припламва небето.
светкавици бели само,
над черни дървета.

тъгата утихна вече,
гневът не изригна.
потеглих към край далечен,
а нийде не стигнах.

как ще подреждам нещата?
как ще я карам нататък?

нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.

[Deizi_Rock]

       “Най-краткият път между двама  души  е усмивката”             
  Джим Мейсън

Вземи от мене, скитнико, трошица хляб,
душата си - погача бяла - ще разчупя,
да можех да заситя твоя страшен глад
и грешките ти с добрината да откупя...

На късове се бих раздала и без мяра...
очите си изтръгнала бих - да ти дам,
но в себе си аз нося само свойта вяра -
вземи, бездомнико, искрица плам...

С сълзи изплакани аз болка ще изтрия,
вземи усмивката ми - светлата дъга...
вземи я, страннико, раздавай я на тия,
които с мъка страдат в самота...