www.p2pbg.com

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Автор Тема: Да си поговорим в рими  (Прочетена 393647 пъти)

0 Членове и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

blackie

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #90 -: Август 19, 2009, 10:38:04 am »
Епилог

и какво ми остава, след толкова път,
пред онази ухилена дама?
онзи правил пари, този правил любов,
трети копал някому яма...
аз се взирам отново в този скапан живот
и виждам - брод няма!
Активен

ciponoska_S

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #91 -: Август 20, 2009, 01:48:18 pm »
 

 
САМОДИВА

Родена съм да бъда самодива, с гласа си нежен да привличам.
Във свята нощ съм се родила- орисана съм да обичам.
Някои казват,че била съм аз красива
като истинска планинска самодива.
Но се питам,знаят ли какво е красота?
тя не се ли крие в хорската душа?
За какво ще ми послужи тая дивна хубост,
щом сълзите ми докарват ме до лудост?
С какво ще ми помогнат черните очи,
щом отново задушаваща тъгa от тях стуи?
Хубавите дрехи,питам,за какво са,
щом се чувствам все тъй боса?
За какво ли ми е женски грим,
щом отново виждам адски дим?
Нуждая се единствено от чифт крила-
да отлетя при моята мечта
и скрито,след което,
цял живот да я притискам...до сърцето!
Как искам да изгрея в свелината, да бъда пак в света реален.
Но в него АЗ не съществувам-
там няма диви самодиви... В света реален ще тъгувам
за нощните ти сънища красиви.
Бих искала да бъда самодива, живееща във светъл ден
за тебе- и нощем теб в съня да пия,а денем ти да пиеш мене.
Разсъмва се...и трябва да си ида, целувам те със болка във душата.
Дали ще ме превърнеш в самодива, завинаги обичана, не прокълнатa !
« Последна редакция: Август 20, 2009, 01:50:57 pm от ciponoska_S »
Активен

blackie

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #92 -: Август 21, 2009, 09:51:05 pm »
ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЧЕР

Кенет Уайт

Аз прочетох много текстове индуски
през последните години
близо сто произведения изследвани
но когато се оказах до момиче
с тъмносиньо сари
и когато се очакваше от мене
на интелектуалното събиране
някакъв изискан разговор
всичко за което мислех
беше тъмносиньо сари
с голота поkривана от него
Активен

Джоли

  • SuperUploader
  • Карма: +66/-425
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 20, 2009, 07:24:04 pm
  • Публикации: 91
  • СЛЪНЦЕТО !!!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 6.0 MS Internet Explorer 6.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #93 -: Август 23, 2009, 01:06:33 pm »
I'll never fall in love again  * Tom Jones *

I've been in love so many times
Thought I knew the score
But now you've treated me so wrong
I can't take anymore
And it looks like
I'm never gonna fall in love again.
Fall in love, I'm never gonna fall in love
I mean it Fall in love again.
All those things I heard about you
I thought they were only lies
But when I caught you in his arms
I just broke down and cried
And it looks like
I'm never gonna fall in love again
Fall in love,no,I'm never gonna fall in love
I mean it,I mean it
Fall in love again.
I gave my heart so easily
I cast aside my pride
But when you fell for someone else,baby,
I broke up all inside
And it looks like
I'm never gonna fall in love again
That's why I'm a-singin'it
Fall in love,no,I'm never gonna fall in love
Please don't make me
Fall in love again.
 

Аз никога вече няма да се влюбя отново  *    Том Джоунс *

Толкова пъти се влюбвах.
Мислех, че съм наясно.
Но ти постъпи много лошо.
Този път не бих го понесъл.
И ми се струва,
че аз никога вече няма да се влюбя
отново.
Всички неща, които чувах за теб,
мислех, че са само лъжи.
Но когато те заварих
в прегръдките му,
бях смазан и съкрушен
и можах само  да заплача.
И сега зная, че
аз никога вече няма да се влюбя,
не, не, няма да се влюбя,
искам да кажа - отново.
Така лесно ти дадох сърцето си,
захвърлих настрана гордостта си,
но ако в някой друг
се влюбиш, скъпа,
това съвсем ще ме пречупи.
Затова си признавам -
аз никога вече няма да се влюбя,
не, не, няма да се влюбя.
Моля те, не ме карай
да се влюбя отново.
 

 
tom jones - i'll never fall in love again
« Последна редакция: Август 23, 2009, 01:12:32 pm от Джоли »
Активен

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1101/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6721
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #94 -: Август 23, 2009, 09:48:11 pm »
НЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПУКНА
 
Не бих желал да пукна,
преди да съм видял
онези черни кучета,
които спят без сън,
маймуните от тропика
със задника им гол
и сребърните паяци,
изпридащи гнездо.
Не бих желал да пукна,
преди да съм разбрал
дали монета не е
фалшивата луна,
дали умира слънцето,
сезоните дали
наистина са четири.
Не искам аз да пукна,
преди да съм успял
да премина в рокля
през целия Париж,
без да съм надникнал
в най-калните канали
и без да съм натикал
там срамния си срам.
Не бих желал да пукна,
преди да опозная
проказата и всички
онези лоши болести,
онези седем болести …
Не ме е страх от нищо –
от зло и от добро,
ако, ако, ако
познавам ги отблизо.
Не искам да оставя
което ми харесва,
което аз ценя,
което аз познавам –
моретата зелени,
където водорасли
валсират със вълните
по плаващия пясък.
Не искам да забравя
поляните през юни,
земята как се пука
и мириса на бор.
Не бих желал да пукна
без устните на тази,
която съм обичал,
красавицата моя,
прекрасното мече,
прекрасната Урсула.
Не бих желал да пукна,
преди да съм целунал
измитото и тяло
със устни и очи.
Не казвам нещо друго,
ще бъде неприлично,
не искам да умирам,
преди да са открили
за всички вечни рози
и ден от две минути,
морето в планината
и края на смъртта.
И веселите вестници,
щастливите деца
и още толкова неща,
които спят в главите
на разни инженери,
на разни градинари,
на разни демократи,
на разни урбанисти
и умни философи …
Има толкова за виждане,
за виждане, за чуване
и толкова за чакане,
за търсене във тъмното,
но аз съзирам края
как пъпли и настъпва
с муцуната си жаба,
ръцете си разтваря
към мен, за да ме сграбчи,
госпожи, господа,
не бих желал да пукна,
преди да съм опитал
вкуса на моя страх,
най-силния на вкус,
не бих желал да пукна,
преди аз сам да вкуся
вкуса на свойта смърт.


БОРИС ВИАН
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1101/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6721
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #95 -: Август 23, 2009, 10:39:37 pm »
ГОЛЯМОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ

На Брьоно

Прагът на безсмъртието
Е много висок, от камък и зеленина.
Човек не би усетил как го преминава,
Но чува от другата страна
Ята
От птици без крила, без кръв.
Надаваха предсмъртни викове …

БОРИС ВИАН
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1101/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6721
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #96 -: Август 23, 2009, 10:45:24 pm »
ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА
 
Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.

БОРИС ВИАН

Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

Джоли

  • SuperUploader
  • Карма: +66/-425
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 20, 2009, 07:24:04 pm
  • Публикации: 91
  • СЛЪНЦЕТО !!!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 6.0 MS Internet Explorer 6.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #97 -: Август 24, 2009, 03:49:32 pm »
СЪБУДИ МЕ !!!
Помниш ли коя съм аз?
Помниш ли,
ти, който не спиш...
но идваш в стъпките на нощта...?
Ти, който бдиш...
ще можеш ли да отвориш
вековните врати на спомените...
и да тръгнеш
в аромата на северните кремове...?
Можеш ли да стигнеш
на чувствата до корените,
когато
в мен нахлуват внезапни видения...?
Да, в мен препускат коне...
но можеш ли да си хванеш един...
или поне
да си мисъл от белия крин,
донесъл букет от надежда...
Ето как съдбата нарежда...
оглежда... подрежда...
гласa ти в сърцето ми вплита...
следите незнайни разчита...
и с ревност душата ти пита:
Огънят на миналото
можеш ли да прекосиш...
и да докоснеш с пръсти
пламъците неизтрити...
във океана на душите да се потопиш...
и да подреждаш
всички тайни скрити...?
Не събуждат ли сълзите ти
стъпките на нощта...?
Кой си ти,
който идваш с утрото на деня...
и ме повеждаш сред градина от спомени...
сред картина от сън...?
Ето, тичам навън...
и ние сме като листа отронени
в най-дълбоките капки на Любовта...
Кой събуди играта в съня?
Кой си ти? - душата ми пита...
Помниш ли коя съм аз
и защо вечно скитам...?
Помниш ли
или ме превземаш...?
Защото музиката е неземна...
защото в сенките
играят светлосенките...
защото...
Ти, който не спиш - намери ме...!
Ти, който бдиш - събуди ме...!
 
Активен

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1101/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6721
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #98 -: Септември 01, 2009, 07:38:10 pm »
ГАРВАНЪТ


В полунощ седях приведен, отегчен, отчаян, бледен
над забравено познание - том със тайнствени слова.
Тъмен сън ме скри дълбоко, ала тихичко похлопа,
някой тихичко потропа на самотната врата.
"Гост - прошепнах, - вън похлопа на самотната врата.
                      Закъснял е вечерта."

Ах, аз помня много ясно на декември злия блясък,
върху пода как проблясва в пепел призрачна жарта.
Чаках утрото притихнал, взрян във книгата, опитвах
да прикрия, но не стихва тиха по Линор скръбта.
С името Линор дарена, тази, що е лъч в скръбта,
                      взе без име Вечността.

Лек, копринен шум донесе тежка пурпурна завеса.
Вля се, впи се в мене ужас, непочувстван досега.
Аз в сърцето си изгарях, но не спирах да повтарям:
"Гостенин е. Настоява той пред моята врата.
Късен гост е. Настоява той пред моята врата.
                      Закъснял е вечерта".

Но душата ми укрепна и решително изрекох:
"Сър или Мадам, простете, моля ви, ако греша.
Бях заспал така дълбоко, ала тихичко потропа,
тъй внимателно похлопа на вратата ми ръка.
На часа ще ви отворя и ще ви подам ръка!"
                      Вън ме срещна вечерта.

Ужасèн се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
                      Бе пустиня вечерта.

Тялото ми - трескав огън - стаята прие отново.
Чух похлопването властно, не тъй както досега.
По прозореца навярно нещо тропа непрестанно.
Нека видя този странник. Тайната да разбера.
Нека се смири сърцето. Тайната да разбера.
                      Вятърът и вечерта.

Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
                      Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
                      Той изрече: "Вечността!"

Бях учуден и ме стресна отговорът неуместен.
Беше толкова безсмислен и неловък при това,
тъй като - се съгласете! - че не ви се случва често
чест да ви окаже птица върху вашата врата.
Птица или звяр окаян върху вашата врата
                      с име като Вечността.

Ала Гарванът, притихнал, от местото си не литна,
само с дума изповядал здрача в своята душа.
Повече не се обади и перо не трепна даже.
Плахо аз успях да кажа: "Няма никой у дома!
Ще си тръгне със мечтите утре сутрин от дома."
                      Той изрече: "Вечността!"

"Отговорът беше кратък - си помислих. - Вероятно
е единствното слово, произнасяно в беда.
Господарят му, обречен на страданията вечни,
с отчаяние на грешник е повтарял все това.
И надеждата си светла е погребал след това
                      в припева на Вечността.

Гостенина наблюдавах и с усмивка разгадавах,
а креслото си преместих срещу моята врата,
за да проследя по-лесно всички митове известни
и на птицата зловеща тайната да разбера.
Тайната на тази странна птица аз да разбера.
                      Смисълът на Вечността.

Бях изпълнен със догадки, нито звук не произнасях,
а на Гарвана очите ме горяха вдън душа.
И седях замислен дълго - в кадифен покой обгърнат -
на креслото си безмълвен под неясна светлина.
Чий покой в кресло безмълвно, под неясна светлина,
                      тя докосва - Вечността?

Въздухът бе плът нетленна, сред ухания неземни
долових на серафими стъпчиците да звънят.
"Бог утеха ти дарява. Чаша призрачна забрава,
клетнико, Линор тогава ще е спомен за света.
Пий до дъно и тогава ще презре Линор света.
                      Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
                      Той изрече: "Вечността!"

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бог един са небесата и за двама ни съдба.
Там, в градините далечни, моят дух дали ще срещне
с името Линор дарена тази, що е лъч в скръбта,
ангелите, що дариха с името Линор в скръбта.
                      Той изрече: "Вечността!"

Знак да бъде за раздяла тази дума, черен дявол.
Връщай се отново в мрака, на Плутона там в нощта.
Тук перо да не остава от лъжливата ти слава.
Остави ми самотата - вън от моята врата.
Клюн изтръгвай от сърцето, сянката - от таз врата.
                      Той изрече: "Вечността!"

И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал
Гарванът върху Палада над самотната врата.
Като в сън потънал черен демонът на мрака древен
сянката си хвърля сведен върху моята душа.
Няма повече да види утро моята душа.
                      Блясък нямa вечността.

Едгар Алън По
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

blackie

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #99 -: Септември 01, 2009, 07:50:32 pm »
Песен

Робърт Бърнс

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.

Зимен вятър над нас от морето повея.
Изпровождах те аз на брега този ден.
Вече пролет дойде: той ще дойде със нея -
иде тя за леса, иде Вили за мен.

Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна!
Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма!
Успокой своя танц, о, вълна разлюляна,
понеси, ветре мой, моя скитник дома.

Но за мен, ако той е забравил,
нека нивга не спре твоят яростен вой.
Надалече от мен той в морето да плава,
а пък аз да умра с мисълта, че е мой.

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.
Активен

Donelli

  • V.I.P.
  • Карма: +1090/-57
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Януари 31, 2009, 07:12:18 am
  • Публикации: 4262
  • Торент Клиент:
  • Профил в bpoke.com: Donelli
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 3.5.2 Firefox 3.5.2
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #100 -: Септември 02, 2009, 07:43:20 pm »
ЗЛАТНА ПРИКАЗКА
Недялко Йорданов

На ръба на последната нощ
и последния ден ... Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя?..Не зная.

Златна...Златна...Потрепваш едва.
Неочаквано. Невероятно.
Ах, как искаш - зная това -
да те пусна в реката обратно.

Ти си моят внезапен шанс.
Вик от болка. Кълбо от сложност.
Три желания във аванс.
Три пароли за невъзможност.

Ти! От мрежата ми излез!
Всъщност тази е твоята орис.
Мой последен прекрасен жест
без претенции и без корист.

Отиди си... Дишай . Живей.
Ето - вече спокойно плуваш.
Моя приказке златна, здравей!
Уверих се, че съществуваш.


ЗЛАТНА ПРИКАЗКА- Недялко Йорданов
« Последна редакция: Септември 02, 2009, 07:46:32 pm от Donelli »
Активен

Джоли

  • SuperUploader
  • Карма: +66/-425
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 20, 2009, 07:24:04 pm
  • Публикации: 91
  • СЛЪНЦЕТО !!!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 6.0 MS Internet Explorer 6.0
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #101 -: Септември 03, 2009, 11:56:00 am »
От „истини“ не можем да прогледнем !
(Дневникът на един луд)
   
От „истини“ не можем да прогледнем.
Наивни сме с невинност на деца.
Но този свят с илюзии беседва,
че луди са такива като нас.,
които са прозрели, че светът
е истинска заблуда -
разклатен, лицемерен параван.
 
Но цял живот не взимаме решение
и рая си не можем да делим.
От дявола си просим опрощение -
той грехове изтрива като дим.
Хей, време е да стъпим на земята
и да отворим слепите очи -
във ада сме. А тъй ни е познато…
 
Но Господ е за лудите души.
Че дявола ни обещава блясък,
а Свети Петър бравата заключва.
Грехът е добродетел на земята
и Библията вече ни е скучна…
Но някой ден във бързане поели
ще спрем на края, нейде по ръба.
 
Ще видим, че във ада сме живели,
ще хлопаме на чуждата врата.
И може би тогава ще ни чуе
един универсален бог
и правото на избор ще събуди
в душите ни, поели към възторг:
“Избирай днес – криле или каторга.
 
Сега се мериш с вечност или свят.
И в двата случая завършваш в…морга.
Във втория и жив ще те дерат”…

 
« Последна редакция: Септември 03, 2009, 11:57:46 am от Джоли »
Активен

звездююю

  • Гост
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #102 -: Септември 03, 2009, 04:58:14 pm »
СВЯТ ОТ СНЯГ И ЛЕД


Кенет Уайт

Достигнал тази точка
на очевидна белота
тука между планините
студът е моят елемент
и ме обкръжава с вечност

достигнал тази точка
високо сред небитие
където всяко "аз" изгубва смисъл
където всеки сред екстаз
е сам със свойта самота

да си пръсна ли главата?
Активен

war4ce

  • SuperUploader
  • Карма: +1101/-1884
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Август 08, 2008, 10:28:54 pm
  • Публикации: 6721
  • Creator of Reality
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.64 Opera 9.64
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #103 -: Септември 03, 2009, 06:12:03 pm »
Душа назаем

Колко дълго мълчах, примирен и окаян,
от притворство и страх или просто отчаян!
Аз вървях като сляп, аз живях на земята
за единия хляб, за едната заплата.

Колко късно, уви, се досеща човека,
че със него върви и душата му лека.
Че със него и тя ту се радва, ту страда,
че от всички неща земен дял й се пада.

Че по краткия път всеки нерв, всяка вена
някой ден ще умрат, тя ще бъде спасена!
И свободна от плен, ще ме търси навярно,
но, обречен на тлен, аз ще липсвам коварно.

А във бъдните дни тя едничка обаче
ще изкупва вини, ще се вайка и плаче
за живота ми – цял в пустотата огромна.
Че все пак съм живял само тя ще си спомня.

Под гранита студен, под пръстта, под тревата
ще се връща при мен на задушница свята.
Ще се плисне вино и тамян ще ухае.
В този миг тя дано вместо мен се покае...

Моя страдна душа, взета сякаш назаем,
със едно се теша, че не ще се познаем.
За какво съм ти аз, тъй греховно безбожен?

Ти си честният глас на света невъзможен,
моя луда мечта и любов, и прозрение,
надживяла смъртта и спасена от тление.

Ти едничка разбра, моя спътнице слаба –
от зора до зора, че се боря за хляба.
Че в позора нечут в който грозно живея,
аз се правя на луд, за да не полудея!

На живота свиреп плащах лихва жестока
и се криех от теб в неизвестна посока.
Опрости ми греха от годините прежни.
Подлостта и страха бяха в тях неизбежни.

Ти си мой благослов, моя свяст, мое име.
Във живота си нов със добро спомени ме!
А пък аз ще поспя под тревицата късна...
Щом на всички простя, може би ще възкръсна.

Атанас Цанков
Активен
<a href="http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/Hfl8796hNc4?version=3&amp;hl=bg_BG</a>

Donelli

  • V.I.P.
  • Карма: +1090/-57
  • Неактивен Неактивен
  • Пол: Жена
  • :Януари 31, 2009, 07:12:18 am
  • Публикации: 4262
  • Торент Клиент:
  • Профил в bpoke.com: Donelli
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 3.5.2 Firefox 3.5.2
Re:Да си поговорим в рими
« Отговор #104 -: Септември 03, 2009, 10:42:30 pm »
НЕБЕСНО ЖЪЛТО

Ние се мразим и се обичаме.
Ние сме жалки, но и комични.
Така различни , че си приличаме -
очарователно нелогични.

И ни е мътно, но сме си ясни:
с тази наша жестока нежност
сме застрашително безопасни
в  оптимистичната безнадеждност.

Светът е празен, когато пълен
е с гласовете ни мълчаливи.
Защо е плитък, щом е бездънен? -
защото щедро сме пестеливи.

И се ласкаем, но се обиждаме
с горчиво-гладки слова негласни,
за очи умоляващо- властни.

Горим във огън, от студ сковани.
Но кой не прати праведни в ада?
Макар виновни сме оправдани.
Сърцето пее, душата страда...

А ние с теб сме небесножълти,
а любовта- лимоненосиня.
Благословени или прокълнати....
Щастливи сме! Като лед в пустиня.

Илияна Тодорова
Активен