Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[svoiski]

Укроти своя бяг
и ми дай само миг
да помисля
за да мога да чуя
гласът ти
в упоритото бясно препускане

А е важно
в това надпреварване
да уцела добрата посока
и да знам
че си моя и истинска...

[neli_lady]

   Виновният
                                     Валери Петров
Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям го пак
лаеше страшно и нямаше как.
И ето, след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача по рамената,
нещо ме гледа със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален,
с една рана дълбока
отстрани на хълбока,
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю – той казва, – господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
във краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау, как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
Стигах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъха ти
от лъха на бензин!
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
- Влизай! – казвам му строго. -
Но сърдит съм ти много,
няма никога вече
да те водя далече!

[Merry13]

Мразете ме, защото съм си аз.
Защото съм и луда, и прекрасна.
Защото пея дните си без глас.
И всъщност аз самата съм безгласна.
Мразете ме защото след дъжда
oставам аз единствената суха.
И странно нямам никаква ръжда
и никаква поличба за разруха.
Мразете ме защото моят свят
прилича на подаръче от Господ
Дъгата ми си има осми цвят.
Небето ми е повече за гости.
Мразете ме защото в този час
съм луда и прекрасна, и приличам
на онзи слънчев пясъчен компас,
със който през ръцете ви изтичам.

[svoiski]

Залюля се.....
....Да им дъхнем в лицето
защото рискуват съвсем да заспят
и да забравят че има наоколо
пъстър свят
С пъстри хора и пъстри улици
без огради и без страх
и когато ги мислят
за луди
Те просто умират от смях

[Merry13]

Седя и мисля. Нещо обичайно.
(Понякога оставам със седенето.)
Но ето, че ми хрумна неслучайно,
че няма цвете кръстено на мене.
Такова чудо... Кой ще го откъсне?
Навярно ще е твърде екзотично.
Вселената внезапно ще се пръсне
наречена на моето обичане...
Нали жена съм, а пък тя е цвете
до края на Земята и отвъд,
за нея е създадено небето
да пази нежноцветния й път,
с любов да праща своите лъчи,
а тя да расне чудна и красива –
разцъфнала в безкрая от мечти,
да ражда световете по-щастливи...
Дори небето ураган да прати,
сърдито и коварно да трещи,
след бурята надига се жената,
по-силна и любяща от преди –
същинско цвете! Нека да я има!
Творена е да бъде красота!
Жени, носете гордо свойто име.
Че всичките цветя сме. До една.

[svoiski]

Те са млади
и шарено други са
ей това им е
смъртния грях

Ако дойдат
на вашата улица
не ги посипвайте
с прах

Не очаквайте
да посивеят
и прегърнт
светия канон

Те са млади 
и още живеят
и пощипват
добрият ви тон

[jonkopetrov]

Видео споделяне / VBOX7

[svoiski]

Буба с буба бубулечка
вървяла по една пътечка
а насреща и седи
друга бубулечка бди

Твойта буба бубулечке
мен прилича ми на клечка
а пък твойта буба бубулечке
е те толкова мънечка

Тука някой казва -спречка
други виждали оттечка
Но ако слушам кака Жечка
то било е мъничка бибечка

[Merry13]

Разсъблякох безсрамно звездите,
за да блесне в тях голата истина.
На луната завързах очите,
да не види какво съм намислила.

Много тихо отворих вратата,
топъл полъх полюшна завесите.
Прекосих като лъч светлината-
в полунощ,както правят принцесите.

Във леглото до тебе се сгуших
потопих те във сини метличини.
И притисната в теб се заслушах
пак в ноктюрно за страст и обичане.

Нежно галих косите ти гъсти
и целунах във ляво трапчинката.
По плътта ти рисувах със пръсти
безкрай...После беше инстинктът ми.

А телата ни,в мрака обвити,
да са заедно бяха обречени.
Да разказват нататък звездите-
за това ги оставих съблечени...

[Лалка]

Кво сте ми се разписали тука
Я да си вземете бързо поука

Всеки е длъжен да помни урока
Близък е срока да плащаме тока

И се изплашват всички ужасно
Щом им дадеш да решават извънкласно

Но в нашата класна стая голяма
Чинове няма престилчици няма

Ала и ние решаваме задачи
Но без да разчитаме на подсказвачи

Всеки го питат да отговаря
Колко е сметката при колбасаря

И как да отделяме от свойта заплата
За дрехи храна и море на децата

[jonkopetrov]

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=z3o1beazPN4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=z3o1beazPN4</a>

[svoiski]

Сънят се стича
от очите ми
забравил е
опашчицата си да прибере
побутва ме
със меките си лапки
да си отивам или не

Не е ли по добре
да си останем
в една безкрайна
весела прегръдка
в която има място за илюзии
а пък светът навън
е спрял да бърза

Не е ли по добре
да те омайвам
с вълшебното си мъркане
любимо
отколкото да се събуждаш
в реалността покварна
и необратима

Усмихвам се с подпухнали клепачи
не ги отварям в опит да те съхраня
в едно с илюзиите за които има място
във меката прегръдка на съня

[Лалка]

Магарето, вървейки из гората,
съзря славея сам между листата —
запря се под дървото
и рече: — Бре, да те забрави злото,
комай не съм се досега за тебе сетил,
нито пък съм те някой път сполетил
да чуя безнадеждно твоя глас.

Все слушам, че те хвалят там по нас,
че с музика и ти се занимаваш
и доста фокуси продаваш.
Ала прощавай ме, певецо мил,
че досега не съм те преценил!
Знайш, толкова таланти и концерти,
маестровци и виртуози —
и… таквози…

Изобщо, като тебе нови, кой ги керти?
Но днеска, виж, късмета ти работи:
попей сега един откъслек кратък,
да видя знаеш ли какво е ноти
и контрапункт — и тъй нататък!…

Тогава славеят се поусмихна
и почна…
Мигом цялата гора затихна,
дървета, насекоми, птички,
влечуги, зверове, мушички,
унесоха се и замряха всички…

Славейко се прехласна, заизвива
безкрайни тръпни трели — чудни песни
за красота, за похот дива,
за младост, похабена в дни несвестни,
за ревност, за любов, за луди-млади,
за смърт, за рицарство и слава…

Но ето че тогава

магарето отдолу се обади:
— Достатъчно! Недей ме изморява!
Спри песента си, да не ми досади!

Сега аз имам цялостна представа
дали от тебе нещо става.
Не съм в особно възхищение —
зер, много слушал съм певци таквиз
но все пак точното ми мнение
търси във моя орган меродавен:
"Литературен маневрист“…

Така биде славейко обезславен…
Той секна песента между листата
и над ценителя си над главата
след като цвъкна —
разочаровано подхвръкна…

[neli_lady]

О, Windows!
Три дена храбро инсталирах.
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран.
Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.
Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.
С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе, кретен!
Изнервям се, та чак треперя.
CD-то искам да намеря,
та да тръгнеш най-подир,
а не под DOS да пиша Dir.
Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инстарирам пак!
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.
На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.

[jonkopetrov]

Do not stand at my grave and weep,
 I am not there, I do not sleep.
 I am in a thousand winds that blow,
 I am the softly falling snow.
 I am the gentle showers of rain,
 I am the fields of ripening grain.
 I am in the morning hush,
 I am in the graceful rush
 Of beautiful birds in circling flight,
 I am the starshine of the night.
 I am in the flowers that bloom,
 I am in a quiet room.
 I am in the birds that sing,
 I am in each lovely thing.
 Do not stand at my grave and cry,
 I am not there. I do not die.

Не стой над гроба ми в печал

Не стой на гроба ми в печал.
Аз не съм там, не съм заспал.
Аз съм в хиляди галещи ветрове.
Аз съм в нежно падащите снегове.
Аз съм тихо сипещ се дъжд.
Аз съм там при цъфналата ръж.
Аз съм утринната тишина.
Аз съм плавната вълна.
С красивия птичи полет кръжа.
Аз съм звездния блясък на нощта.
Аз съм цъфтенето на цветята.
Аз съм в стаята с тишината.
Аз съм на птиците в песента.
Аз съм във всички прекрасни неща.
Не стой на гроба ми в печал.
Аз не съм там. Не съм умрял.