Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Merry13]

Докато спеше, си откраднах от дъха ти.
Усети ли? Целувах те, докато спиш.
Докоснах скулите ти. Леко, с устни.
и във съня ти тихичко се скрих.
Облякох рокля от дъждовни капки -
ако си жаден - да те утоли.
Преминах през съня ти. Много кратко.
Достатъчно да го напълня със звезди.
Пресякох го. Почти недоловима.
След мен остана мирис на небе.
И нещо, дето казва, че ме има.
За тебе само...цял живот за теб...

[Merry13]

Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден,
като настинка
преболедувай всяка рутина!
Взриви натрупаната в теб умора!
Измий очите си от самота!
Разкрий се към света
като прозорец,
и разцъфти
в букетче от цветя!
Вдъхни от аромата на живота!
Зачерквай бариери!
Полети!
Повярвай,
че си жив и тук, защото
на някого си нужен точно ти!

[svoiski]

Гората върви срещу мене
с протегнати клони мълчание
далечно пиринчено ехо
протяжно зове и ме мами

Да търсиш онази пътека
измислена само за тебе
да стигнеш задъхан в полето
за тебе разтворило шепи

[Лалка]

Обезверена
и питаща
търся
неназованата си звезда
Света ще обърна
наопаки
Господи
но ще открия
добрата следа
Ще бъда себична
и неразумна
защото
целия ми запас
от премерено хладна разумност
е безмислено
разпилян

[Merry13]

Когато вярата не ти достига
и общо взето нищо не върви,
сложи най-новата си бяла риза,
стисни със зъби и се усмихни.
Когато любовта ти е фалшива -
без чувства, страсти и с печал,
смени я с нова - истинска и дива,
и себе си раздай неистово. Докрай.
Надеждата когато отънее и някъде
там, горе скъса се небесният й край,
вземи парче от бялата си риза
и новичка надежда си създай.
Самият ти когато си изгубен
и нямат смисъл земните неща,
посей си вяра, напои я с обич,
с надежда я стопли и виж -
все още стават чудеса…

[svoiski]

Искам
добрата човешка душа
да бъде
по малко ранима
да можем да смигнем
да махнем с ръка
да се обичаме
нали затова сме
трима  четирима ......дружина......

[Лалка]

......Искам
с любов да вървим
през света
а той да ни провокира
да му кажем с усмивка
Грешим
но нали затова сме
трима  четерима ...дружина.....

[svoiski]

....Искам да знам
дори да вървя под дъжда
че отсреща наистина има
дъждът си е дъжд
и какво от това
нали за това сме
здрава дружина.

[Merry13]

Къде си, Пролет? Много се забави.
А колко чаках да се преродя...
Проблемите във скрина да забравя...
И страшно имам нужда да летя...
Отново да се влюбя, в онзи, същия,
със който все сезоните посрещам...
Къде си, Пролет? Вече се завръщай!
Не може само зима. Тежко е.
Снежинките, затрупали крилата ми,
със твоя нежен дъх ще разтопиш.
Кокичета поникнаха в душата ми...
Къде си, Пролет, и защо мълчиш?
Ужасно много време се забави.
Ела си вече. Заличи умората.
Виж, слънцето пропусна да изгрява,
но скрило се е в мислите на хората...
Тук всички те очакваме с надежда,
в душите си направихме ти място.
И точно там, във светлата ти нежност,
превръщаме се във цветя.
И в щастие.

[svoiski]

Залюля се в косите ти утрото
и подсвирна хлапашки - ела.
Да опръскаме сивите улици
и сивите хора с пъстра боя...

[Merry13]

Повика ли ме?
Сякаш чух гласът ти...
И до прозорецът се приближих.
Дали сега рисуваш ме в сънят ти
или си ме измисляш в някой стих?
Танцува ми се, знаеш ли? Сега!
Навън вали, светът е някак тих...
Така примамва тази тъмнина...
И спомените в нея угасих.
Изгоних самотата надалече.
Сега съм с теб! И мислено танцувам...
Със бялата си нощница облечена
под капчиците ситни те целувам...
Целувка? Не, но някак си прилича...
И устните ти са на дъх от мен...
Това е танц - душите ни съблича
под песента на Лара Фабиен...
От минало и бъдеще откъснати
телата и душите ни са сляти,
и парещите допири на пръстите
отмиват имена и тъжни дати...
Задъхана отварям аз очи...
Дъждът навън танцува весел степ.
Онази песен още в мен звучи...
Така ми се танцува...
А на теб?

[svoiski]

Безумството на думите
разплита
сакралната си тайственост
за мен
стаил съм дъх
опитвам се отново
да сътворя
поредната врата
за теб

Извайвам арката
крепящите колони
изящно - мраморно блестят
а ти се смееш
претенциозно
и някак спиращо дъха

Опитвам пак
дърво ли ще ми трябва значи
та да не стряска мисълта
оформям рамката
оная дигиталната
дори поредната врата

подканящо - открехната - ела

[Merry13]

Сглобявай ме наново. От фантазии.
Кръсти на мен последния кошмар.
Недей да си признаваш, че ме пазиш.
Изтрий ме цялата. И тайно ме създай.
В косите ми дъхът ти се изгубва,
когато тръгне върху голия ми гръб.
Сънуваш ме. А толкова си буден!
Отричащите себе си ... не спят.
По дланите ти паря. И ме има
в мига, във който рухваш уморен.
По котешки лениво се извивам
и тръгвам по мечтите ти. Напред.
А ти отричай колкото си искаш.
Дори, когато устните ти ме шептят.
Дори, когато ме превръщаш в писък.
Дори, когато ме крадеш от вечерта.
Отричай ме. И бавно ме възвръщай.
По шията ми напиши с език,
че все едно е днес дали сме същите.
Защото вечността е просто миг....

[elenanik]

АЗ БЯХ
автор Анета Саманлиева

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.

[Merry13]

Достатъчно те чаках! Стига вече.
От тук насетне нямаш и минута
за думите, които не изрече,
От тук насетне аз ще бъда глуха.
Дори и във ухото ми да викаш.
Да пееш. Да се правиш на палячо.
Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш -
за мене няма нищичко да значи!
Ще сложа между двама ни стената,
която ти градеше със години.
Изобщо не разчитай на сълзата.
Спести си и баналното ''Прости ми!''.
Не съм от камък. Ето, че се счупих
след всичките ти удари под кръста.
Раздадох се, а нищо не получих.
Но няма да си мръдна вече пръста.
От тук насетне ти си просто никой,
дори за мен света да преобърнеш...

Не можеш ли без мене, мили? Свиквай!
Защото няма начин да ме върнеш.