Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Merry13]

Белязах те с очи. Да те запомня.
И виждам те, когато ослепявам.
Прераждам се във месеци. Сезонна.
И в себе си докрай те изживявам.


Белязах те със устни. Да те вкуся.
По ъглите залепна като сладост.
Попих те и забравих да те пусна.
Подкожно разцъфтяваш. Като младост.


Белязах те със ласка. Да те имам.
И скрита съм във твоите извивки.
Безименно не спирам да те викам.
И бяла съм в щастливите усмивки.


Белязах те с любов. Да те позная.
Единствено за тебе я почувствах.
Предрекох те, защото те желаех...
Обичай ме. Аз просто ти се случвам.

[Лалка]

Не зная дали ме обичаш.
Не те попитах дори,
но ти с нещо ме привлече,
навярно с твоите очи.
Любов не се поражда лесно
Разбираш ме, нали?!
Но чувствата във мене бликат
по-ярко и от слънчеви лъчи.
Ти винаги си много мил,
дори когато нещо ти тежи.
И знаеш ли? Аз вечно ще мечтая
да имам син със твоите очи!

[ibri6im]

Седнала в градина
под дърво Калина,
румена девойка
чудна песнопойка,
Седнала, запяла,
люлка залюляла:
Нани, братче, на-ни,
Сънчо пак те кани,
Сънчо ще ти прати
кончета крилати,
с свилена юздица,
в пъстра колесница
Гост да му отидеш,
чудо да си видиш:
цял палат джуджета
с гугли и звънчета.''
Седнала в градина
под дърво Калина,
румена девойка
чудна песнопойка,
седнала, запяла,
люлка залюляла:
Нани, златно, нани,
мама го нахрани,
Кака го люлее,
птичка песен пее.
Да мълчите всички,
буболечки, птички,
бебето сънува
и през сън ви чува,
и от ваште песни
може да се стресне

[svoiski]

Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих след стих
Но ето че в едно таквоз проклето
Се спънах и се строполих

Във упор гледахме се двама
във упор -  с ледена омраза
И като в стара гръцка драма
Едно таквоз патетично каза

Защо ме гледаш със насмешка
Защо със мене се дърлиш
Къде е твойта топлота човешка
И ти таковаш и ти твориш

Ей таквоз - отвърнах му веднага
Рима остра потърси не дума блага

Съдбата на ония днес е тежка
Нима не мислиш, че е наша грешка?

[Merry13]

Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!.
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...

Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърди, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.

[Лалка]

Секундите проблясват неотклонно
под напора на бесния летеж
и сякаш времето е болно
завихря ме във луд водовъртеж

Не искам да изплувам
и не мога
потапям се
останала без дъх
стаила огъня
потапям се отново
все по успешно
го гася

[svoiski]

Безкрайно ще прегръщам мрака
прострял отчаяни ръце
с протяжното усещане за необятност
и дива нежност оцеляля в мен

[Merry13]

Луната е смълчана. Чак до бяло.
Звездите тази вечер са невидими.
В индиговото синьо огледало
небето се оглежда. Непредвидено.
А някъде една любов се буди.
Едно сърце разлиства обичта си.
А някъде се раждат пеперуди.
А някъде хвърчат Пегаси.
Не ме ли виждаш? Бялата ми риза...
Косите ми, по самодивски разпиляни...
По стълбичка от детелини слизам
към твойте теменужени поляни.
Не казвай нищо! Твоя ще съм скоро.
Самичка идвам. Даром ти се давам.
Не казвай нищо...Нека не говорим...
Поиска ли ме?
Ето ме.
Оставам...

[raddiz]

Премълчани Истини кръжат,между Залез и Зората
и злобно някак си ръмжат,от Колибка към Душата.
Но нехае тя в Простора,нетленна и ненакърнима,
какво,че, някакви си Хора,я целят с поредната Рима.

[raddiz]

Изстрадах мимолетни Успехи,
изстрадах и нашия Грях,
сега съм под капещи Стрехи,
тъй мрачен-сълзящ като тях.

Задъхан препускам в Сезони,
без Ритъм е техния Бяг
и гоня Звезди-милиони-
в Стремежи към другия Бряг.

Там тръпнеща ти си в Очакване,
да докосна Лицето ти пак,
но Бог най-умел е в протакане,
да дава последния Знак.

А ти идваш в Сънят ми-искряща,
носиш ми Сила и Лек,
за Рана жестоко горяща,
в Гърди на самотен Човек.

[Merry13]

Не зная днес ли ще е този ден,
във който няма да поискам да се върна.
Сърцето ми е толкова уморено,
че даже не заплака като тръгнах.
Въздъхна тихо. Тъжно. И се сви.
Предадено сърце. Хиляда пъти...
Прочетох му "Хиляда и една лъжи".
Последната наистина го счупи.
И вече няма сила да го спре...
Така решително едва ли съм си тръгвала.
Изглежда днес е точно този ден,
във който няма да поискам да се върна

[Лалка]

Не съм любовта ти единствена
но трудно ще ме забравиш
защото съм дива и истинска
и непокорима и пряма

Защото минавам през дните ти
и палаво те привличам
надничам хлапашки в очите ти
на никоя не приличам

Непредвидима и шарена
необуздана и дива
забързана вечно на някъде
и ...неприлично щастлива

[svoiski]

През бурени душата изранена
намери брод и те избра
за да се случи срещата ми с тебе
без пози страх и суета

А трябвало е само да прогледна
и само да подам ръка
случайни неслучайности и време
са чакали пред моята врата....

[Merry13]

Върви по улиците, сякаш дефилира.
Прозорците са луди папараци.
И всички много искат да я снимат.
Проблясват слънчевите им светкавици.
Асфалтът под краката и е кадифе.
Червено. А червено и отива.
Земята трябва малко да поспре,
защото времето край нея се поспира.
А тя върви нанякъде. И й е все едно.
Едва ли забелязва нещо. Тя е другаде.
С разпуснати коси и без палто,
тя е красива. И е много влюбена.
Изглежда сякаш цялото небе
би искало в нозете и да коленичи.
Не знам коя е. Тя е нова в мен.
(Дойде, когато се научих да обичам.)

[svoiski]

...Енкаунтър мигове - предопределени
навярно са ме търсили до днес
и трябвало е само да прогледна
за да не минат покрай мен

Да виждаш със сърцето - каза Свойски
не са ти нужни очила
и трябвало е само да прогледна
в магията ти да се преродя.