Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Лалка]

Като охлювче се плъзгам вечер
в мекичката пухена завивка.
Там ме чака плюшеният Мечо
с милата си плюшена усмивка.

Двамата шушукаме до късно
и се смеем тихо под юргана –
щом нощта звезди в небето пръсне,
сенки оживяват по тавана.

Гледай, Мечо, сякаш сме на кино,
но да пазиш тайната голяма –
нашите танцуващи картини
ще избягат, ако влезе мама!

[ibri6im]

-Ало!...
-Кой ме буди толкоз рано?
На съня ми кой побърка?
-Аз съм, мила жабурано,
аз, приятеля ти - Щърка!
- О-о! Приятел!... От кога ли?
-Туй неверие ви бърка!
А да знаеш колко жали
булката ми - рече Щърка-
гдето тъй страните...
с нас задето не дружите -
та, помислих си, любезна,
раничко да те подиря -
с тебе в разговор да влезна:
чух, че търсиш си квартира.
Аз пък имам - то се знае, -
пък и топличка - цял рай е!...
-Май досещам се коя е -
рече Жабурана плаха, -
но не иска ми се мене
дом - на щъркела в стомаха!...
-Ето, ето пак съмнение...
то на дружбата ни бърка!
Ала, без да се обиждаш
убеждаваше я Щърка...
-Ало! Ало!?
-Чува ли се мила Жабо?
-Чува се, но много слабо...

[Merry13]

Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
Сега тя просто иска да заспи...
Не я будете!
Лека нощ!

[svoiski]

Аз бях красив висок и смел
А също доста симпатичен
Девойки свалях дъвчех тел
Сега съм просто алергичен

Алергичен съм към вино
Към пари и към саксия
Към театър и към кино
Към небелена туршия

Алергичен съм към хора
Птици пътища и знаци
Алергичен към затвора
Към медузи ризи раци

Алергичен към живота
Алергичен към тъга
Алергичен към хомота
На прекрасното сега

Към смъртта съм алергичен
Към кокетните неща
И към ордена закичен
На гърдите на баща

Любя само тебе мила
Теб едничка на света
Алергичната ми сила
Се оказа любовта

[Merry13]

Сега съм Март. И време за промяна.
(Премигнеш ли, току ще разцъфтя.)
В тревичките ти бродя... И ме няма...
И все ме чакаш... Като Пролетта...
Не се чуди, че днес съм тъй сърдита –
след малко ще обърна всичко в смях.
Къде съм го научила? Не питай...
В капчуците – откривам се във тях,
в игликите редя безброй надежди,
а после си ги пазя във зениците.
Заплитам мартеници в клоните си нежни,
и щедро разпилявам вредом птиците...
Нали съм Март, и всичко ми е цветно.
(Но тайно ще се правя на сърдита.)
Усмивка скрих в безкрая на небето ти.
И с твоето „Обичам те!” – политам...

[raddiz]

Изградихме си Заводи,за Метал и тежки Соди,
електронните Гиганти,Шивачници за бели Манти.
Партизаните измряха,Внуците им полудяха,
трампиха съветски Лади,за западни Коли - по–млади.
Хей Народе,за къде си,с тия бели Мерцедеси..?
Я си карайте Фиати,здялани от Толиати.
Инфлация , глобална Криза,Шенген и кирлива Риза,
що за по – добри Заплати,да не се главим Дипломати?
Но бюро Работна Сила,в мен Надежда угасила,
нямало Места-вакантни,но събирали Курсанти.
Имало нормална Такса,колкото да платиш Факса,
Консумативи и Доставка,първо пуска се Заявка.
Значи , Курсове-задочни,да но – казвам – Факс аз нямам!
Тя събира Устни сочни,най-виновно мига – Съжалявам!

[Merry13]

Бродирам дъжд във очите на нощите,
а денем си шия слънца.
Когато се влюбвам, съм по-малко лоша.
Когато съм тъжна - мълча.

Събирам във шепи сълзите на вятъра,
а после засаждам дъги.
Когато си тръгвам, след мене е шарено.
Но въпреки всичко - боли.

В тревите изгубвам сърцето си сутрин.
Роса съм. На вкус съм тръпчива.
Не искам да спя върху ничии устни.
И ето защо си отивам...

[gogoivania]

Доста време вече мина,
откак живея във чужбина.
Родината зад мен оставих,
към свят далечен се отправих!

Пристигнах млад, уплашен и зелен,
всичко ново бе за мен!
Бях изпълнен със мечти,
но наивен бил съм аз, уви!

Тук се сблъсках със живота,
наивността зарязах с неохота,
по пътя труден аз поех,
надявайки се на успех!

Сега съм вече поулегнал,
живота някак съм си стегнал,
но продължавам да мечтая,
и на всички вас успех желая!

[svoiski]

Седя и чеша си главата
в мисловен напън може би
а във форума е тихо и сплотено
сал харда срещу мен ръмжи

И гледам ги Аз тези мойте
как хвърлят и нареждат ред след ред
А всеки май замислил се е върху свойте
проблеми или недоплетен плет

Ония там навели са глави
говорят нещо мъдро за семейства
А този тука пасианса си реди
внимава за душевните разтройства

А аз седя и чеша си главата
ебаси колко сал съм стар
С какво да предотвратя обрата
че май залязвам като Супер стар

[ibri6im]

Възможно ли е тук сега пред вас
незнайно е защо във този късен час
За славей пеещ си на свобода
ще се опитам да го осъвременя

Та съвременната версия това е:
който си пее ще си фрие(пей фор фрий)

[svoiski]

А над мене сивкав дим се вие
да не искаш в лулата да се скрие

[Лалка]

Проклинам те...

във всяка друга мен да виждаш

и да потрепваш като че за първи път,

усетил допира на топлите ми устни,

когато сляла съм се с теб във вечността.

 

Обречен си...

да търсиш само мене,

да ме зовеш в съня изпълнен с много страх,

пробуждаш се в нощта от мрачни силуети,

уплашен търсиш образа ми на жена.

 

Не се страхувай ти от моята магия,

аз болка никога не ще ти причиня,

ръцете си във твоите съм вплела,

в очите ти съзирам огъня на любовта.

 

Проклятието ми над нас завинаги ще тегне,

не си способен да изпиташ с нея тази страст,

не можеш да обичаш друга като мене...

защо извърши този смъртен грях?

Измамни чувства друга в тебе може да пробуди,

но във съня си ще се връщаш пак при мен,

а аз смирено ще приема моя скитник,

макар да е убил мечтите на едно дете.

 

[Merry13]

Извинете, че все съм различна.
И така съм си просто достатъчна.
А когато ме мразят – обичам.
Не залитам в напразни очаквания.
Извинете, че пак не пораснах.
А Животът ме тегли нагоре.
И във нощите плача от щастие.
През деня мълчаливо говоря.
Да, простете ми всяко безверие.
Не повярвах във хорската злоба.
Разпилях се, и пак се намерих.
И в писмо се изпратих на Бога.
Извинете дори и мечтите ми –
че се сбъдват, макар и наужким.
А сълзите, валящи в очите ми,
все на някого, нейде, са нужни.
Извинете. Уших си криле
някак с моята тихичка грешност.
А светът е с душа на дете.
Само с прошка се учи човечност.

[Лалка]

Аз знам, че никога не си ме ти обичал,

не си ме търсил ти във всеки лунен лъч,

обречена съм, като скитник да се скитам,

изгубена във страшна самота.

 

Не няма да те моля да останеш,

защото мъка ти ми причини,

не си затворник ти на моето страдание,

а само светлина във тъмнината на страха.

 

На тебе всичко вече съм отдала,

сърце, душа дори и плът,

изпитвал ли си някога наслада,

когато аз от теб частица бях?

 

Сега обръщам се назад,

а времето като че лети,

препуска бясно, искам да избягам,

аз мъртва съм, удавена в сълзи.

 

[Merry13]

Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
... Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил...

Измиват ли се със едно „Прости!”
от болката натрупана следите,
и може ли едно „Прощавам ти!”
покоят да ни върне във душите?

...Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота свой греши...
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!”

Две думи, промълвени от душата,
и искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината
и твоята душа ще полети!

Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си ще се изцериш...
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!