Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[MrsSmith]

                          
Един човек, прикрит от мрака чер,
се вмъкнал във дома с червен фенер.

Поискал бърза среща със мадам
и казал: "- Двойна такса ще ви дам,
но искам да ми се намери жрица
със трипер, сифилис и с жълтеница!"

"- Това което търсиш, тук го няма!
Такава дама тука просто няма!

Макар, че парламентът се преструва,
че проституция не съществува,
и няма кой закон да се приложи,
та ред във занаята да се сложи,
сами на реномето си държим!
Не можем свой клиент да заразим!

Тук стоката е много проверена,
от всякакви зарази защитена!

Но посветете ме ? Защо държите
от срамна болест да се заразите?"

"- Когато се завърна у дома си,
аз най-напред ще заразя жена си!
Жена ми със съседа газят лука!
Съседката пък ? С доктора се чука!
А докторшата - всеки в блока знае,
че е любовница на полицая!

Ще му го върна аз! Ще го науча
да знае как се бие чуждо куче!"

Мадам, тъй както на фотьойла си седяла
и в скута кученцето си държала ?
едно такова сладко, от онез,
които се наричат "пекинез",
в миг скочила с червенина обилна ?
ще кажеш, че Осичката я жилна!

"- Той биел кучета! Как няма срам!
Такъв урок заслужен ще му дам!

От гняв и възмущение треперя!
Почакайте, сега ще ви намеря!..."

Тя бързо в болниците позвънила
и някакво момиче там открила:
съвсем-съвсем отскоро заразено
и в формулярите неотразено.

Мадам, без за секунда да се мае
извикала го, пуснала им стая
със всякакви удобства, и дори
не им прибрала никакви пари!

И после всичко както планът бил:
мъжът съпругата си заразил.
След две недели ?Как , добре се знае ?
с такава болест бил и полицая.

Дотука всичко пито и платено!
И кучето - достойно отмъстено!

Но тука работата се проточва.
По-точно - тя едва сега започва!

Тоз полицай такъв развратник бил,
че целия участък заразил!

В участъка, макар и без нагайки,
отскоро служат доста полицайки!
А кой на полицайка ще откаже!

На полицай не се отказва даже!

Особено на "Катаджийски палки"!
Големи глоби, а заплати малки!
При тази безработица и глад...

Накратко пламнал областният град!

А "Областният" дейност имитира
и постоянно кметовете сбира ?
да им раздава "ценни" указания
и да заплашва с "тежки" наказания!

Пък кметовете са така петимни
за ден до два да бъдат анонимни!
И в любовта такива са безумци!

Накратко скоро пламнало Кратунци!

След туй, от на Винета махалата,
едно след друго пламнали селата.

А след това, чрез прелетните птици,
високо над опънатите жици,
пандемията тъй се разразила,
че целите Балкани поразила!

Накратко ? Станала беля голяма!

Сега поуките от тази драма:

1. Помнете, че каквото да се случи, не трябва да се бие чуждо куче!

2. За да сте здрави и за да сте живи, любов правете със презервативи!
                                                  

[biguto]

МОЛИТВАТА на ЕДИН МЪЖ

Една сутрин Той се събуди в ужасно състояние. Чувстваше се толкова отпаднал, беше така изморен, болеше го навсякъде и трябваше да положи доста усилия, за да успее да се надигне от леглото. Никак не му се ходеше на работа този ден. Но..., нямаше как, трябваше да отиде.

И в този момент в съзнанието му се прокрадна странна мисъл, която в следващия миг се превърна в желание и той искрено се помоли:

- Господи! - рече отчаяно той - Всеки ден отивам на работа и в продължение на 10 дълги часа се трепя като магаре за доброто и благополучието на семейството ни, а съпругата ми... Тя просто си стои по цял ден вкъщи и дори не подозира, какво ми е на мен. Моля те, Господи, направи така, че поне за един ден тя да мине на моето място и да види, да разбере колко трудно е да си Мъж!...


И... колкото и невероятно да звучи, молбата му бе чута и желанието му се осъществи. На следващата сутрин Той се събуди... в тялото на жена си! А ролите им вече бяха разменени...

Скочи веднага Той... всъщност нали вече Той беше се превърнал в Тя! Стана Тя и отиде право в кухнята, за да приготви закуска за съпруга си, после отиде да събуди децата, нагласи им дрехите, които да облекат, направи и тяхната закуска, изчака ги да се нахранят и ги заведе на училище.

Когато се върна отново вкъщи, разтреби наоколо, изми натрупалите се мръсни съдове, после лъсна банята, изтърка тоалетната, пусна пералнята с насъбралото се пране. Имаше няколко неща и за химическо чистене, тях пък занесе, когато излезе за банката, където трябваше да се нареди и да чака на дълга опашка, за да плати фактурите. Като приключи и с тях, отиде да напазарува продукти за вечерята. Когато се прибра вкъщи, с увиснали от тежките чанти ръце, вече беше станало обяд.

Хвана се да почисти, забърса праха, разтреби в кухнята и запретна ръкави да направи кекс за децата, които щяха да се приберат след малко. Докато той се опече, вече беше станало време да отиде да вземе малките от училище. По пътя си говори с тях, разпитва ги как е минал денят им, дали са имали някакви проблеми. Като се прибраха вкъщи, ги изчака да се преоблекат, викна ги в кухнята, сервира им кекс и мляко, за да се подсилят и после да отидат да си подготвят уроците и домашните за следващия ден. Междуврменно се сети, че трябва да оглади прането, което пусна сутринта.

Когато приключи с гладенето, вече имаше време само колкото да приготви вечерята. Веднага се хвана да обели картофите, почисти и нагласи останалите продукти, извади месото от хладилника и също го обработи и подготви за печене. Докато те станат готови, направи и салатата.

Когато съпругът й се прибра от работа вечерта, Тя тъкмо подреждаше приборите на масата. След като приключиха с вечерята, стана и отиде да направи кафе на мъжа си, И докато Той го пиеше пред телевизора, Тя се върна в кухнята да разчисти и измие съдовете. Когато приключи с тях, взе няколко портокала, изстиска сока им и добави към него малко водка. Сервира питието на съпруга си, а за децата обели и наряза плодове.

След като нагласи дрехите, които децата и съпругът й щяха да облекат на сутринта, отиде да сложи децата да си легнат, Разбира се, разказа им и приказка за лека нощ. Тъкмо когато вече си мислеше да отиде в хола, за да погледа малко ТВ и да разгърне някой вестник или списание, Той я повика в спалнята.Стана и отиде при него. Все пак Той цял ден беше се трудил заради тях, беше много изморен и имаше право да се отпусне и релаксира малко сега. А и това си беше част от задълженията й като съпруга...

Като се събуди на следващата сутрин, първото нещо, което Той направи, беше отчаяно да се помоли отново на Бог:

- Мили Боже, прости ми, моля те! Не съм знаел какво говоря и какво си пожелавам. Сега осъзнавам, колко съм се заблуждавал, като си мислех, че ежедневието на жена ми е леко и безгрижно. Моля те, Господи, върни нещата така, както си бяха преди...

А Господ отговори:

- Да, виждам, че си взе поука от преживяното. Ще поправя нещата, всичко ще се върне по местата, обаче... ще трябва да почакаш 9 месеца.

- Девет месеца ли? Но защо?! - попита недоумяващо.

- Защото снощи Ти... забременя!

[MrsSmith]

Радостта от живота 

Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.

С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякъш живота е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.
Браян Уайс
 

[f.u.l.l.m.o.o.n]

                  "Умението да обичаш"
                              Дон Мигел Руис


Имало едно време един учител,който говорел пред тълпата,а посланието му било тъй прекрасно,че всички се трогвали от думите му за любовта.
                            Един мъж сред множеството попивал всяка дума,изречена от Учителя.
                  Този човек бил много скромен и имал голямо сърце.
                 Думите на учителя така го развълнували,че той изпитал желание да го покани у дома си.
Когато учителят завършил словото си,мъжът си пробил път през тълпата,погледнал Учителя в очите и му казал:
                                       "Знам,че си зает и всеки жадува за вниманието ти.
                   Знам,че едва ли имаш време дори да ме изслушаш.
Но сърцето ми е така отворено и преизпълнено с любов към теб,че изпитвам необходимост да те поканяу дома.
Искам да приготвя за теб най-хубавите ястия.Не очаквам да приемеш,но просто трябваше да ти го кажа."
                                   Учителят го погледнал в очите и отвърнал усмихнат:
              "Приготви всичко.Ще дойда."
                   След това си тръгнал.
При тези думи радост изпълнила сърцето на мъжа.
 Нямал търпение да посрещне Учителя и да изкаже любовта си към него.
            Това щял да бъде най-важния ден в живота му:Учителят щял да бъде с него.
Купил най-хубавата храна и най-доброто винои намерил най-красивите дрехи,за да ги подари на Учителя. След това забързал към дома си,за да подготви всичко за идването на важния гост.
Почистил цялата къща,приготвил най-прекрасното ядене и подредил красиво масата.Учителят щял да дойде.
Мъжът чакал нетърпеливо,когато някой потропал на вратата.Той бързо отворил вратата,но вместо Учителя на прага стояла старица.Тя го погледнала в очите и казала:
                        "Умирам от глад.Ще ми дадеш ли къшей хляб?"
Мъжът малко се разочаровал,че не е Учителят.Погледнал жената и рекъл:
              "Моля,заповядайте".
 Настанил я  на нароченото за Учителя място и я нагостил с приготвената за него храна.Но бил притеснен и нямал търпение тя да приключи с храненето.
Старицата била трогната от щедростта на този човек.Благодарила му и си тръгнала.
Едва отново подредил масата за Учителя,и на вратата се потропало.
Този бил един странник,прекосил пустинята.Той погледнал мъжа и рекъл:
                           "Жаден съм.Ще ми дадеш ли нещо за пиене?"
Човекът отново останал малко разочарован,че не е Учителят.
Поканил странника  в дома си и го настанил на нароченото за Учителя място.Поднесъл виното,приготвено за Учителя.
Когато странникът си тръгнал,мъжът отново подготвил всичко за очаквания гост.
                             Някой отново потропал на вратата.
Когато отворил,на прага стояло дете.То погледнало мъжа и рекло:
"Умирам от студ.Ще ми дадеш ли одеяло да се загърна?"
Мъжът бил малко разочарован,че не е учителят,но се взрял в очите на детето и сърцето му се изпълнило с обич.Бързо събрал приготвените като дар за Учителя дрехи и облякъл детето в тях.
              То му благодарило и си тръгнало.
Човекът отново подготвил всичко за Учителя  и чакал до много късно.
Когато осъзнал,че той няма да дойде,изпитал разочарование,но веднага му простил.
Казал си:
"Знаех  си,че не мога да очаквам Учителя да дойде в моя скромен дом.
    Макар да обеща,сигурно нещо важно го е отвело другаде.
Учителят не дойде,но поне ми обеща да го стори и това е достатъчно,за да се чувствам щастлив."
Бавно прибрал храната и виното и си легнал.Същата нощ  сънувал,че Учителят му е на гости.Мъжът се радвал да го види,но не знаел,че сънува.
               "Учителю,ти дойде!Удържа на думата си!"
               Учителят отвърнал:
          "Да,тук съм,но бях тук и преди.
Бях гладен и ти ме нахрани.Бях жаден и ти ме напои с вино.Мръзнех и ти ми даде дрехи.Каквото правиш за другите,правиш го и за мен."
Мъжът се събудил с преливащо от щастие сърце,защото разбрал урока на Учителя.
                                        Учителят го обичал толкова много,че му изпратил трима души,за да му предаде най-великия урок:Учителят живее във всеки.Когато нахраниш гладния,когато даваш вода на жадния,когато обличаш мръзнещия,ти даряваш любовта си  на Учителя.Бог е във всички нас.

[MrsSmith]

(Реших пак да постна нещо. :)Да постна ли казах? Извинете, да пейстна. )

Притча за цар Давид

Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
- Добре. А знаеш ли как да направиш това?
- Не, татко.
- Тогава чуй.
И цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история.

Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.

Несправедливостта – сказал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.

Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.

Злото – казал Царят, — се появява, тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели, се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.

И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.
Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това умрял. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.

Минало време и постепенно народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.

— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.

— Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.

— Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.

— Тогава ми обясни как може да се победи страха.

— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.
... Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния

[MrsSmith]

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

[MrsSmith]

Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.
Марк Тулий

[war4ce]

 Ден преди раждането си дете попитало Бог:
-Не знам защо ще се появя на този свят? Какво трябва да правя?
Бог отговорил:
- Ще ти подаря ангел, който винаги ще е с теб. Той всичко ще ти обясни.
- Но как ще го разбирам, аз не знам езика на ангелите?
- Ангелът ще те научи на своя език. Той ще те пази.
- А как е името на този мой ангел?
- Не е важно как се казва, той има много имена. Ти ще го наричаш Мамо!

[war4ce]

Откъс от "Малкият принц"   Антоан дьо Сент Екзюпери

XXI

Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

[gillmour]

Предаданите се оттеглят с достойнство от мястото където са били използвани!
Загърбих толкова много любими места (форуми, тракери, сайтове) заради приятелите.

Поуката: Не губи приятелите заради собствената гордост.

[blackie]

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.

Поука: Когато губиш не знаеш какво печелиш,
когато печелиш не знаеш какво губиш.

[jolyp]

  ОГЛЕДАЛОТО

Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.

ПОУКА : Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало...

[jolyp]

Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

ПОУКА :  "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи..."

[jolyp]

МАГАРЕТО И СЕЛЯНИНЪТ

Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!

ПОУКА : В живота си всеки ще се среща с много и всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции.
Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея.
Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.
ОТЪРСИ СЕ И ТРЪГНИ НАГОРЕ!!

[jolyp]

Едно куче и една котка

Едно куче и една котка били много добри приятели и споделяли всичко заедно. Един ден една мишка дошла и казала на кучето:
– Хей, Шаро, знаеш ли какво каза писана за теб?! Цялото ви приятелство е измама, тя те е лъгала през цялото време, за да не я нападнеш и да не я убиеш!!!
Когато кучето чуло това, веднага отишло при котката и започнало да вика:
– Ах ти, винаги си ме лъгала.
Дошло едно магаре и казало:
– Веднага спрете! Мишката ви излъга, за да ви раздели!!!
Когато кучето разбрало, веднага се извинило на котката. И те пак станали приятели, както преди и правят всичко заедно!!!

ПОУКА :  Дори някой да се опита да развали едно приятелство, то винаги се оправя рано или късно , но само ако е било истинско !!!