Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[vladuraaa]

I choose to love you in silence,
for in silence I find no rejection.

I choose to love you in loneliness,
for in loneliness no one owns you but I.

I choose to adore you from a distance,
for distance will shield us from pain.

I choose to kiss you in the wind,
for the wind is gentler than my lips.

I choose to hold you in my dreams,
for in my dreams you have no end.


Не е в рими, но пък е уникално 

[war4ce]

Пълно признание


Застрелях този ден.
Нима не сте усетили?
Една тълпа свидетели
премина покрай мен -
момичета със кучета,
пенсионери с внучета,
туристи с кинокамери,
съпрузи, нещо скарани...
Не ме видя площадът,
неделно оживен...
Без никаква пощада
застрелях този ден,
прекрасен ден на юни!...
Не чухте ли куршумите? -
Със ядовити думи
бях рано зареден.
Престъпното събитие
признавам с равен глас.
Скърбете за убития!
Но жертвата съм аз.

[MrsSmith]

Игра

Изчезваме, преследваме се, плачем
и смеем се. Очите ни горят,
а устните мълчат и само в здрача
писалките по листове скриптят.

Надбягваме се с мислите си луди,
със стих гасим пожарите в кръвта,
подобно заблудени пеперуди,
намерили край лампата смъртта.

Пилеем дните, танцът на съдбата,
тъй както вятър сухите листа,
върти ни и остава непозната
онази огнедишаща искра,

която върху бледите ни устни
усмивката ще върне, а греха,
че живи са сърца, до вчера пусти,
ще оцвети воала на нощта.

Игра, като историята стара -
прилича на абсурден маскарад...
Любов ли не достига или вяра,
че с теб ще създадем различен свят?

[Deizi_Rock]

Песен за доброто

Когато си беден , когато си слаб
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари-
недей се отчайва, недей се навежда
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига
кажи си на ум кротко думата стига
и вярвай че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

                                Недялко Йорданов

[war4ce]

ДВЕ РИЗИ ДЕМОДЕ

На Bedriye Ramadan

Търся ближен,
за да взема втората му риза,
но ми казва всеки, че не носи две.
Търся ближен,
за да вземе втората ми риза,
но не носи никой ризи от небе.

[war4ce]

Светът

Светът има форма на малко сърце на птиче.
Върху дланта си усещам неуморното му пулсиране,
шумоленето на вените му като пещери,
на кръвта му като земя,
невинното му бодване на хирургическа игла,
постоянното му равновесие на ръба на нищото,
крепката му крехкост на първичен камък,
настойчивостта му на песен, открадната от времето.
Опипвам, бедни ми свят, тъканта ти
на ощавен в много смърти;
и усещам отегчението ти на вече уморена материя
от дългото шетане на ефектите и причините.



Томас Салас

[Deizi_Rock]

Аз съм себе си...

Независимо каква съм,аз съм себе си.
Независимо къде съм,аз съм себе си.
Независимо какво желая,аз съм себе си.
И не искам да бъда някой друг,освен себе си.

Колкото и да не ме харесват,аз съм себе си.
Колкото и да ме оплюват,аз съм себе си.
Колкото и да ме винят,аз съм себе си.
И не искам да бъда,някой друг освен себе си.

Даже и да съм сама,аз съм себе си.
Даже и да ме боли,аз съм себе си.
Даже и да съм объркана,аз съм себе си.
И не искам да бъда някой друг,освен себе си.

Какво като съм различна,нали съм себе си?
Какво като съм неуважавана,нали съм себе си?
Какво като съм безразлична,нали съм себе си?
И чуйте ме - аз не искам да бъда някой,друг освен себе си!

Знаете ли,трудно е да си различен и ме боли...
Но поне съм себе си...
Не,аз като вас не съм,не съм изкувствена...
Не,не съм уважавана от всички като вас,
но съм себе си...
Аз имам сърце и знам какво е приятелство...
Защото не съм,като вас и съм себе си...

[blackie]

ЦЪРКВАТА НА ОТОН I
В МЕМЛЕБЕН

Във църквата преди хилядолетие,
тъй както туй запомнил е светът,
витязи с окована в броня гръд
погребали на своя крал сърцето.


При блясналите свещи заиграват
пред погледа ни светлина и мрак
и сенките на миналото пак
като че ли под свода оживяват.


Но е практична ерата модерна
и днес потомците на Отон там,
на разкрач от свещения му храм,
са построили свинеферма.


Затуй и щом от древните руини
изпъплихме във наште времена,
ни сепна неочаквана воня...
припадаше нощта, грухтяха свини.

[Rebelion]

Ти ми казваш, че си праведник.
Зная, че не съм видял,
как съгрешаваш.
Ала други са видели,
приятелю мой.

Стивън Крейн

[звездююю]

Духайте супата!

Любо Пенев

[indy13]

— Случвало ли Ти се е да сътвориш праведник?

— О, аз създадох трима — отвърнал Бог,

Но двама от тях умряха

и третият…

Слушай! Слушай!

И ще чуеш как той оплаква своята участ.

Стивън Крейн

[звездююю]

Ако търсиш приятели сред хората
помни: те рекламират своите стоки.
Ако молиш Бога за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако търсиш блага за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако искаш да изпратиш проклятие на хората
помни: те рекламират своите стоки.
     Рекламират своите стоки
     Рекламират своите стоки
Ако искаш да привлечеш вниманието на хората
помни:
помогни или им попречи да рекламират техните стоки.

Стивън Крейн

[Rebelion]

Живял някога един човек.
Ах, какъв мъдрец!
От всички напитки
той предпочитал
най-горчивата.
И всички докосвания
той превръщал в ужилвания.
В края на краищата
той закрещял:
— Няма нищо, —
нито живот,
нито радост,
нито болка —
няма нищо освен
моето мнение.
И нека то да бъде проклето!

Стивън Крейн

[Rebelion]

В пустинята
видях човек, гол, озверял,
който клечеше на земята,
държеше сърцето си в ръце
и го ядеше.
Аз казах:
— Хубаво ли е приятелю?
— Горчиво е, горчиво! — отвърна той —
Но ми харесва,
защото е горчиво,
и защото то е моето сърце!

Стивън Крейн

[Deizi_Rock]

ЛОВЕЦЪТ НА СЪНИЩА
-
Тези малки лоши зверчета
дето бягат и драскат жестоко,
тези опасни, гневни сънища...
А са толкова нежни и пухкави.
Ах, какви дълги опашки!
Искам да ги погаля,
може би имат нужда от ласки?
А те са просто дивички,
пръхтят злобно
и гледат с хитри очички.
-
Не ми вярват, разбира се,
обръщат се и гледат,
не чакат да ги догоня;
скриват се някъде.
Преобразени се появяват
и отново ги погвам -
не ще ми избягат.
Вися над пропасти,
правя компромиси всякакви.
Не смея назад да се върна,
ръцете ми са издраскани.
Но имат нежни лапички.
-
Играем заедно,
може би ме обичат!
Страшни са понякога -
показват и зъби, и нокти.
Врещят ужасно!
Сърцето ми стряскат.
Не ще ги оставя милите.
Заспя ли, идват отново.
Смразяват душата ми,
с тях да се боря не мога.
Носят ме навсякъде...
И пак се връщам отчаян:
аз съм ловецът на сънища!

С благодарности на човека който ми го изпрати....