Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Rebelion]

Седем думи за сняг


За какво са да зная седем думи за сняг?
В ескимоския речник те са приказен знак.                                                                       
Но по тези квартали снегът е един,
тази сутрин е бял, а довечера - син.
По косата ти ляга и по миглите бе
като светло съзвездие на полярно небе.
Той ме води нагоре, дори и без път,
със измръзнали длани, мой приятел - снегът.
И нослето ти хладно докосвам със нос
като паднал от Марс откачен ескимос,
за когото остават след снощния лов
седем думи за сняг. И една за любов.

[Rebelion]

Ангел в снега


Не влизай сред градината с лъжи -
капани крият думите ни вечер.
Ръцете помнят онзи допир жив,
за който немият от звуци се отрече.

И щом в сумрака вятърът, заспал,
наметне те със хладната си риза,
попий сълзата с топлия й шал,
на вечерта - над покривите слиза.

Снежинка литва над  главата. Знак –
перо от ангел пада над косите.
И слагам длан на рамото. Почакай,
нощта ще те целуне. Усмихни се!

[Rebelion]

Просто така


Удряйте!
Грижливо или небрежно.
Нарочно.
Случайно.
Просто така.
Без прошка.
Не поискана и
дадена.
Без вина или грешка
(никой не е виновен).
Просто така.
Просто да е.
Простено.
Тук и сега.

Не по бузата!
В гръб.

Да е по-
леко.

[Rebelion]

Монолог на принцесата, която обичала баща си колкото солта


Пропъди ме... Сега ще тръгна бавно
по пътя на спокойните кервани.
В сълзите от любов солта поравно е –
пощипва в незатворените рани.
Трапезата му винаги е пълна –
най-нужното е незабележимо.
Все някога ще иска да се върна.
Кристалче сол по миглите ми има.
Кристално ясно – той не ме разбира.
Животът не е само мед и злато.
Керваните със сол в съня ми спират.
Безвкусни думи вкусва тишината.
Пропъди ме... Съдбата ще покаже,
че всяка грешка плаща се солено.
Солената ми кръв ще му разкаже –
тя тихо стене в неговите вени.
Пропъди ме... Той слуша, но не чува.
Далечна съм – това не ми помага.
Спокойните кервани все пътуват.
Товарът им е плач, изгубил влага.

[Deizi_Rock]

Притисни ме с длани силни


Притисни ме с длани силни -
искам даже да ме заболи:
порой на ласките обилни
да прегърне двамата, нали?

Тогава пареща милувка
ще потегли във болезнен вик
и във почивка чрез целувка
ще запомним радостния миг,
а ръцете ти в косите
да опъват в страст юздата
светкавиците във очите
ще разтърсят в плам бедрата.
Обязди буйната кобила
и ме превърни в Сибила!

[Deizi_Rock]

Змей

                                ...... Мене ме, мамо, змей люби ...
 

Остави ме!

   - Змей Огнен е моят любовник!

   Посред пламък и вихри гръмовни

   - змейове с бели жребци,

   в златни каляски змеици -

      с развени

      далече

      крила

      всяка вечер

   той идва при мене.

 
      Ела!

 
Притисни ме с безумни, свирепи ръце

до своята люспеста гръд от червени звезди,

   до своето зверско сърце,

   мокро в морава кръв:

вземи, изгори ме с пламтящата стръв

   на свойте целувки -

   грабни ме оттук ти,

      отлети,

      отнеси ме

   - далече, далече, далече -

зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,

   в свойто царство без име

   - о сън! о чудовище! -

дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:

      Там!

      О знам:

      Ти си Той!

   Не отхвърляй едничката моя молба,

   изпълни ми едничкото искане -

      ах... стой! -

   Подир знойна и страшна борба,

   в безсъзнание, няма да знам  -

      и ще чезна - аз гола -

в скверната сладост на твойто притискане

      - не, не, не! -

      Аз падам надолу

      - с мене ти -

         летим

      през огън и дим, и звезди,

      зелени въртопи змии,

      настръхнали копия,

- по невидими стръмни пътеки -

      трясък и прах,

      кисък и звън;

      не, не, не! -
 

      Ах!
 
   - Пробуда:

      камбанният звън.

  В зората на местност безлюдна

  оплаквам връх своите меки

       колене

чудовищния труп на моя сън.

                                         Гео Милев

[звездююю]

МОЛИТВА


Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!


Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.


Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.


И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

[Donelli]

Последната дума

Ти си там. Аз от тука те гледам.
Само тънко стъкло ни дели.
Ще протегна ръка. Ще те следвам.
Не разбра ли? В очите гори!

Брой до десет. Така ми е хубаво.
За последно те виждам. Нали.
Аз съм тук. Ти си там... Глупаво.
Този луд интернет ни дели.

Като снимка си жива в албума.
Всеки ден те разлиствам. Уви.
..............
Ще преглътна последната дума.
Но от нея най-много боли!

[Deizi_Rock]

За да забравиш за мен

***

В който и да е момент,
с която и да е целувка
ще се срещнеш с мен без да искаш...

За да откриеш отново,
че няма никой, който да изпълва спомените ти.

Рано или късно
без да знаеш как, нито кога,
една сълза ще те накара да ти липсвам бавно...

Нежността на една прегръдка,
изказва на името ми чрез устните ти...

За да забравиш за мен,
ще трябва да оставиш толкова
много любов, която ти дадох...
За да забравиш за мен,
е нужно да се родиш отново...

Един от тези дни
ще се роди една милувка,
ще се върне отново меланхолията...
За да ти каже, че не си ме забравил още.

За да забравиш за мен,
ще трябва да оставиш толкова
много любов, която ти дадох...
За да забравиш за мен,
е нужно да се родиш отново...

Продължавам да съм в сърцето ти...
във фразите на която и да е песен...
продължавам да съм в теб...

За да забравиш за мен,
ще трябва да оставиш толкова
много любов, която ти дадох...
За да забравиш за мен,
е нужно да се родиш отново.......

[Deizi_Rock]

СЕЗОНИ

Аз няма да ти подаря звезди –
вземи искрата от очите,
няма да те къпя във реки –
можеш ли да пиеш от сълзите?

За теб не ще бера цветя през пролетта –
букети много във живота си ще имаш,
на теб обричам младостта –
единствената само моя пролет.

Лятото за теб не ще е лято –
езичница ще бъда в любовта,
слънцето не ще мечтаеш
за теб, защото ще гори плътта.

Няма да си тръгна с есента –
за теб ще бъде всеки паднал лист,
но не по горските пътеки -
на календара всеки миг.

През зимата отново ще съм с теб–
сърцето ти да сгрявам с любовта си,
да утъпквам тесните пътеки,
където няма брод и слънцето не свети.

Ще съм единствения светъл лъч,
и твоята мечта, и твоя нежен пристан,
на странника, завърнал се от път
домът уютен и спокоен.

[Deizi_Rock]

СИЛНА

Дори когато всичко свърши
и сама останеш в този свят,
звездите помоли за сили,
те винаги над теб ще бдят.

Не позволявай на тъгата да те смачка,
когато болката е в теб,
разтвори душата болна пред небето,
усмихни се, продължи напред.

Живей със пулса на Земята,
през всичките броени земни дни
със вяра в бъдещото, силно Утре,
в следземните безкрайни бъднини.

Усмихвай се на всичко дребно,
на малките човешки суети,
защото хора сме и правим грешки,
а само силният умее да прости.

И радвай се на всеки стон и болка,
поглъщай жадно всеки миг,
за несъвършенството не съжалявай -
Вечността все пак ни предстои.

[звездююю]

СНЯГ


Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .


Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

[Deizi_Rock]

С ИМЕНА НА УРАГАНИ


Ще се затварят листите на календари.
В мъглата – слънце ще възкръсва.
Ще прецъфтяват ябълки и дюли...
       Ще те изпращам денем...
              Ще те посрещам нощем...
Към теб ще тичам плачеща и боса
и в смях сълзите си ще давя.
Ще стана по-разумна,
               а може би по-лоша.
Но винаги без теб –
               безумно боса.
Ще галя в шепи топли песъчинки
и в раковина твоят глас ще слушам.
А нощем - стихове в очите си ще нося.
Ще ги кръщавам с имена на урагани.


                  Автор: Весела Йосифова

[blackie]

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

[Rebelion]

Шах-пат


Неравностойна е тази партия шах.
Ти си мъдрият, силният, вечният,
аз по детски повярвах, по детски играх
и танцувах със смях по полетата,
и рисувах дъга в черно-белите дни,
в цветни сънища нощем препусках,
(уморени коне се убиват, нали?).
Безнадеждна стратегия – с чувства.
Бях кралицата, пазеща кралство и крал,
осем пъти на ден ставах пешка,
защитавах на кръст и по диагонал,
атакувах... Но беше ми смешно.
И макар че печелеше, ти побесня,
със замах ми разчисти дъската,
със стиснати зъби, през сълзи и смях,
пренаписа ми пак правилата.
Ти си мъдрият, силният, вечен играч,
грос-майсторът в нашия случай.
Но разпилените фигурки щом събера,
да се смееш по детски ще те науча.