Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[starsssss]

Отговор към поста на International    (колко време ми отне докато го намерих тоя шрифт)

Евала на истинските приятели, който ти казват истината в очите т.е. какво мислят за теб без да говорят зад гърба ти. Един истински приятел, никога не би се подписал анонимно.

[MrsSmith]

РИСКОВЕ НА ОНЛАЙН ЛЮБОВНИТЕ ВРЪЗКИ

                                       Румен Бостанджиев

  "Човешките отношения бързо асимилират всяка техническа новост. След телефонната любов на осемдесетте години, днес на мода е виртуалната любов, осъществявана чрез електронната мрежа. Възможността за общуване чрез Интернет - текст, звук и образ в реално време - превърна кибер пространството в най-предпочитаното място за запознанства, свалки и любовни афери. Явлението придоби такава актуалност, че на последния конгрес на Европейската федерация по сексология на кибер секса бе посветено специално заседание с множество изключително интересни доклади.

Рискове, търсене и предлагане

Отдавна отминаха времената, когато за електронното общуване се говореше само с негативен тон. Днес акцентите се поставят върху това как възможността да преодолеем пространствените бариери и социалната изолация чрез Интернет би могла да обогати интимните отношения. Възникват и въпроси, свързани с рисковете на отношенията online. Тези рискове се търсят основно в следните насоки:

1. Застрашава ли интернет задявката стабилността на семейството?
2. Застрашени ли са децата от педофилни посегателства, улеснени чрез предварителни контакти в мрежата?
3. Застрашени ли са електронните флиртаджии от разочарования или други проблеми при трансформиране на връзката от online в offline.

До момента са проведени достатъчно научни проучвания за да е ясно, че електронната изневяра не е чак толкова невинна, колкото някои си мислят. Първо тя е много по-лесна за осъществяване, защото не изисква специални усилия. Освен това, чрез специализираните сайтове за запознанства на семейни и несемейни любители на нови връзки, намирането на подходящ партньор е нещо елементарно, тъй като и търсенето и предлагането са достатъчно големи . Необходимо е само човек да се почувства неудовлетворен от брачните си отношения, за да се впусне в мощния поток на търсещите разтуха. Това може да стане незабелязано за колегите и началниците, както и за останалите членове на семейството. Дискретността е почти напълно гарантирана.

Да хулиш брачния си партньор в чата

Рискът от подобно поведение е другаде. Това е твърде лесно, но не особено ефективно решение на баналните семейни конфликти, които в здравите семейства обикновено веднага се поставят на масата за да търсят най-адекватните решения. Националната ни черта да си премълчаваме, когато нещо не ни харесва, да трупаме негативизъм със стиснати зъби и единствено пред приятели да се оплакваме, във времето на Интернет може да добие доста уродлива форма. Някой хора намират, че е особено атрактивно в чатовете за запознанства да хулиш брачния си партньор и да споделяш как копнееш да срещнеш някой, който няма нищо общо с него. Подобни призиви към потенциалните спасители са част от една доста коварна игра с неизвестен и често драматичен край. Далеч по-добре би било, ако брачните партньори не са в състояние сами да се справят със семейния проблем, да се обърнат към опитен семеен терапевт за помощ. Дори и при този избор конфликтът да не се разреши, на хората им остава шанса да се разделят цивилизовано, запазвайки взаимното си уважение.

За съжаление масовата практика е съвсем различна и тя се възпроизвежда и чрез електронното общуване. Не случайно последните изследвания по света показват, че огромната част от съвременните семейни двойки, особено в по-млада възраст, системно си изневеряват чрез електронни свалки. Лесно обаче те могат да се станат „играчка плачка”. Единият от възможните драматични сюжети е свързан със случайно разкриване на електронната кореспонденция и разбираем конфликт в семейството, който следва. В другият вариант, някой от партньорите истински се влюбва в своя електронен избраник и трансформира виртуалната връзка в реална любовна афера. Прехода от виртуалното към реалното понякога напомня на просъница. За съжаление докато някой хора се разбудят и добият адекватна представа за човека, който дълго време е бил само закачалка за техните фантазии, реалният брачен партньор може и да си е отишъл.

Рискове за малолетни

Вторият аспект на риска от виртуалното общуване – сексуалните посегателства над малолетни и непълнолетни, е изключително актуален. Проучванията показват, че почти всички малчугани в големите градове, а и не само там, имат достъп до мрежата и прекарват в нея значително време. Предпочитаната им активност е участието в колективни електронни игри и сайтове, които дават възможност за запознаване и общуване с връстници, а и с по-възрастни. Именно тук са местата, където съвременните педофили залагат капаните си, необезпокоявани поради своята анонимност. Те лесно могат да се възползват от детската наивност и доверчивост и узнавайки кои са слабите места на някое дете, неусетно да го прелъстят в мрежите си. Статистиката само в САЩ са достатъчно красноречива. През последните години значително са се увеличили отвличанията на деца и сексуалните посегателства над малолетни, след като похититeлите предварително са се запознали с жертвите си и са събрали информация за тях по Интернет. Този факт изисква изключително внимание и загриженост от страна на родителите, чийто ангажимент е да информират децата си за потенциалните рискове от контакти с непознати в мрежата.

Прикрита идентичност в мрежата

Третият риск, за който тук ще стане дума, засяга огромният брой клиенти на сайтовете за запознанства. Известно е, че не всеки, който посещава такива сайтове е с добри намерения и представя истинската си идентичност и намерения. За някой хора е особено забавно да се подвизават в различни роли и да се наслаждават на ентусиазма, с който партньорите им ги възприемат в необичайното им амплоа. Именно в тези случаи настъпват най-неприятните разочарования. Затова стратегията на опознаване в Интернет задължително включва поредица от стъпки на постепенно разкриване на собствената идентичност. Този процес следва да върви паралелно с разкриването и на електронния партньор. Важно е телефонни номера, адреси и други лични данни да се предоставят едва тогава, когато напълно сме се убедили в добрите намерения и автентичността на отсрещната страна. Но дори и тогава рисковете от разочарование, не са изключени. Според едно английско проучване от 2006г. около 1/3 от хората, които са имали лична среща със свой електронен партньор са останали разочаровани от него при първата среща на живо. В половината от тези случаи разочарованието е било свързано с външния вид - най-често поради използване на нереалистични фотоматериали във фазата на предварителното опознаване по Интернет. Интересно е обаче, и това че при 15% от изследваните двойки, запознали се чрез предварителна електронна кореспонденция, впечатленията от първата личната среща са надхвърлили очакванията.

  Може да се каже, че електронното, както и всяко друго общуване, крие известни рискове, но те не са основание да се отказваме от него."

  Мисля , че има какво още да се добави по темата.
                                         Поуката е ,че всеки сам решава...за себе си.

[International]

ОВЕН
Овенът тичал по своя важна работа между релсите на железопътна линия. Изведнъж срещу него се задал влак. “У-у-у-у!” - изсвирил локомотивът. “Бе-е-е-е!” - отговорил му овенът и продължил напред. “Бух!” - чуло се накрая, когато машината и животното се сблъскали и отскочили от удара назад. Овенът се поотръскал и пак поел по своя път. Локомотивът, даже без да се отръсква, се понесъл срещу него. И пак - “бух”! И отново отхвръкнали назад. А на третия път… На третия път машинистът излязъл по-умен, дал заден ход, отбил в страничната линия и направил път на овена, който продължил да тича по своята важна работа.
ПОУКА: По-упорит от овена може да бъде само друг овен.

ТЕЛЕЦ
Телецът пораснал и станал голям бик. Един тореадор го поканил да си поиграят на корида - борба с бикове. Телецът с удоволствие се съгласил, защото обичал игрите и не знаел, че за биковете тази забава свършва лошо. Тореадорът размахал червен плащ. Телецът се разярил и го подгонил, но в един миг се спрял като закован. Какво ли не правил тореадорът - ръчкал го, плезел му се, наричал го готован и мързеланко, но бикът не помръдвал. Злополучният бикоборец се разплакал и си отишъл.


Тогава телецът вдигнал копитото си, с което бил настъпил случайно попаднала на полето жълтица, прибрал я и така не само спасил живота си, но и забогатял.
ПОУКА: Не бягай от късмета си!

БЛИЗНАЦИ
Близнаците решили да пътешестват. “Да пресечем с кораб океана!” - предложил първият. “Чудесно - съгласил се втория - обаче ако излезе буря? По-добре да се изкатерим на най-високата планина.” “Прекрасна идея - възхитил се първият, - обаче може да паднем. Не, да идем на Северния полюс!” “Да, обаче не е ли прекалено студено? А защо да не обиколим Земята по екватора?” Първият намерил и тази мисъл за великолепна, но добавил: “Обаче…” Близнаците си приличали като две капки вода - и на двамата любимата им дума била “обаче”. Обаче иманно заради тази нищо и никаква думичка те си останали цял живот в своето затънтено градче.
ПОУКА: Трудно е да разделиш на две магарета слама, когато едното от тях си ти.

РАК
Ракът съзрял пред себе си водорасло. “О, колко съм гладен!” - възкликнало ч;енестоногота и се втурнало… не, не към апетитната закуска, а точно в обратна посока. Колкото повече вървял ракът, толкова повече се отдалечавал от водораслото. Но тъй като Земята е кръгла, от един момент нататък започнал да го доближава. И така полека-лека, след цяла година ракът достигнал целта си. Водораслото било изсъхнало и не ставало за ядене. Ракът си останал гладен, но затова пък се прочул като първия пътешественик, обиколил света заднешком.
ПОУКА: Към славата няма преки пътища.

ЛЪВ
Лъвът бил толкова доволен от себе си! “О, колко съм храбър!” - казвал си той сутрин със събуждането си. “О, колко съм величествен!” - повтарял си през деня, докато се разхождал из пустинята. “О, колко държа на честта и достойнството си!” - мислел си той вечер преди заспиване. Цяла нощ сънувал как всички му се възхищават. Ала денем нямало кой да му се възхищава - пустинята била доста пустинна. Тогава лъвът отишъл в града и постъпил на длъжност експонат в зоологическата градина. “Колко е смел и величествен!” - цъкали с език хората, когато го гледали как се разхожда в клетката. Само че никой не казвал: “Колко държи на честта и достойнството си!”
ПОУКА: Публиката нищо не разбира.

ДЕВА
Девата не искала повече да бъде дева и решила да се ожени. Кандидати имало достатъчно, но никой не й харесвал. Един бил прекалено висок, друг - много нисък, трети - страшно буен, четвърти - ужасно смачкан, петият изобщо за нищо не ставал. Най-сетне намерила някакъв нито висок, нито нисък, нито буен, нито кротък, с една дума - ставал. Започнала девата да си търси булчинска роклч. Рокли също имало достатъчно, но една била прекалено къса, друга - много дълга, трета - извънредно претенциозна, четвърта - съвсем семпла, а петата изобщо за нищо не ставала. И когато накрая си намерила рокля, нито такава, нито онакава, забелязала, че оня, когото си била избрала, вече за нищо не ставал, защото се бил превърнал в дядо. А тя самата… о, тя отдавна не надзъртала в огледалото.
ПОУКА: Претенциозният вкус рядко помага в живота.

ВЕЗНИ
Везните се накланяли ту наляво, ту надясно. Те били чувствителни везни и не искали да пренебрегнат никого. “Ах, казвали си те, - този отдясно има голяма тежест, не е лошо да бъдем любезни с него!” Само след миг обаче им идвало на ум, че и онзи отляво може някога да придобие тежест - и се покланяли натам. А как им се искало да се успокоят! Какво могат да мечтаят еднио везни, освен да бъдат в равновесие! Един ден дълбоко се замислили над нерадостната си съдба. И когато престанали да мислят, изведнъж усетили, че не се накланят нито наляво, нито надясно - просто защото не забелязвали кой е до тях.
ПОУКА: Мисли за другите, но не забравяй и себе си!

СКОРПИОН
Скорпионът бил лош и затова никой не искал да си играе с него. Един ден от далечна страна дошъл някакъв бръмбар. Срещнал скорпионът и го попитал: “Искаш ли да си играем?” От учудване скорпионът забравил, че е лош и отговорил: “Искам!” Започнали да играят на различни игри – и на “Прескочи бръмбар”, и на “Не се сърди скорпионче” и на гоненица, и на криеница. Веднъж, когато бръмбарът се криел, една муха му пошушнала: “Защо играеш с този скорпион? Той има отровно жило!” Бръмбарът отговорил: “Глупости! Та той е толкова добър!” Скорпионът бил наблизо, чул думите на бръмбара и разбрал защо е бил лош. Защото никой не искал да си играе с него.
ПОУКА: Ако скорпионът забрави за жилото си, не му напомняй!

СТРЕЛЕЦ
Стрелецът отначало бил най-слабият стрелец, който може да си представи човек. Простоникога не улучвал – може би защото бил доста късоглед, а може и по други причини. “Откажи се от това занимание, то не е за теб!” – съветвали го всички приятели. “Вие ще ми кажете! – отвръщал им стрелецът, който още не бил никакъв стрелец. – Ще видите как ще стана шампион по стрелба!” И наистина станал. Защото се сетил най-напред да стреля с лъка, а след това да рисува кръговете около точката, в която се е забила стрелата. И така стрелите му били винаги в центъра на мишената.
ПОУКА: Който не може да постигне целта, приема за цел онова, което е постигнал.

КОЗИРОГ
Козирогът всъщност бил обикновен козел – но козел, който искал да се изкачи на най-високия връх, за да го наричат козирог. Започнал да изкатерва върховете. В началото – по-ниски, дето дори не били никакви върхове, а просто в хълмчета. После – по-високи. Докато стигнал до най-високия – оня, от който можел да види целия свят. И целия свят да го види, което за него било по-важно. Тогава извикал към света: “Ей, вижте ме! Аз съм най-великият козирог! Виждате ли ме?” Видял го един орел, който летял по-високо и от най-високия връх, спуснал се и го сграбчил с ноктите си.
ПОУКА: И най-високопоставеният трябва да помни, че може да има някой над него.

ВОДОЛЕЙ
Водолеят сам си измислил това име, иначе бил просто поливач. Поливал лехите в градините, нощем миел улиците с маркуч. Нарекъл се “бодолей”, защото искал всичко да звучи красиво. Не казвал “слънцето”, а “бляскавия господар на небето”, луната величаел като “бледолика нощна красавица”, а звездите – “искри от божествения огън”. Веднъж влязъл в хлебарницата и си поискал от “онова ухаещо чудо, което се получава от зрелия полски злак”. Хлебарят помислил, че му се подиграва, и го изгонил. Така водолеят си останал гладен, но и глада си нарекъл “неясен копнеж към недостижимото”.
ПОУКА: Красотата може би ще спаси света, но едва ли ще нахрани гладния.

РИБИ
Рибите са толкова суеверни, че нищо не хапват, без да се посъветват със звездите. Една от тях видяла вкусно водорасло, от ония, дето приличат на къдраво зеле, но хороскопът й показвал неблагоприятен за водорасли ден. После открила апетитна попова лъжичка, но и нея оставила на мира – разположението на звездите й забранявало такива деликатеси. Внезапно забелязала червейче. Хороскопът сочел, че точно сега е моментът. Рибата нагълтала червейчето – и полетяла нагоре, закачена на кукичката на въдичаря. Защото въдичарят също се бил посъветвал със звездите и те му предрекли благоприятен за риболов ден.
ПОУКА: Не играй по гайдата на оня, който свири в съседното село!
 

[International]

"Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.
Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.
Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки."

[troy_kiro73]

Изкуството да се чувстваш здрав.

Изкуството да се чувстваш здрав  ...изрази своите чувства.

Емоциите и чувствата, които са скрити, потискани се проявяват в болести като: гастрит,язва, лумбаго. След време подтискането на чувствата се изражда в рак. 

Диалогът, разговорът, думата, са могъщи средства и една чудесна терапия! 

Ако искаш да си здрав...Ако не искаш да се разболяваш...

...Вземай Решения.

Нерешителният човек остава в съмнения, в тревога, в терзания. Нерешителността акумулира проблемите, тревогите и агресията. Човешката история е създадена от решения. Да вземаш решения е именно това да знаеш да отказваш, да знаеш да губиш преимущества и стойността да печелиш други. Нерешителните хора са жертви на гастритни болки, неврологични заболявания и проблеми с кожата.

Ако не искаш да си болен...

...Намирай Решения.

Негативно настроените хора не намират решения и така увеличават проблемите си. Те предпочитат да хленчат, да сплетничат, да са черногледи.

По-добре е да запалиш клечка кибрит, отколкото да скърбиш за тъмнината.

Пчелата е малка, но произвежда едно от най-сладките неща, които съществуват.

Ние сме това, което мислим. Негативната мисъл генерира негативна енергия, която се превръща в болест.

Ако не искаш да си болен...

... Не живей с Видения.

Който скрива реалността, преструва се, позира и винаги иска да създава впечатление, че е добре – той иска да бъде приет за перфектен, безгрижен, и т.н., но това акумулира тонове товар. Бронзова статуя с крака от глина.

Няма нищо по-лошо за здравето от това да живееш с видения и да се криеш зад фалшиви фасади. Това са хора с много лъскавина и плитки корени. Тяхната съдба е фармацевтиката, болницата и болката.

Ако не искаш да си болен...

...Приемай.

Отказът да приемеш и отсъствието на себеуважение ни превръщат във врагове на самите себе си. Да се чувстваме удобно със себе си е сърцевината на здравословният живот. Тези, които не възприемат това, стават завистливи, ревниви, имитатори, свръх-конкуриращи се, разрушителни. Да бъдеш признат, приеми че си признат, приеми критиката. Това е мъдрост, разум и терапия.

Ако не искаш да си болен...

...Доверявай се.

Който не се доверява, не комуникира, той е затворен, необвързан, не създава здрави и стабилни отношения, не знае да създава истински приятелства. Без доверие – няма връзка, взаимно отношение. Недоверието е липса на вяра в самият себе си и във верността изцяло.

Ако не искаш да си болен...

...Не води тъжен живот.

Добрият хумор. Смехът. Почивката. Щастието. Тези неща изпълват смисълът на здравословния и дълъг живот. Щастливият човек има онзи дар да подобрява средата където и да се намира. “Добрият хумор ни спасява от ръцета на доктора”. Щастието е здраве и терапия.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ !!!

[starsssss]

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

[tanya54]

Представям ви тук една съвременна толтекска притча.Дълга е но си заслужава четенето Тя е отражение на толтекската философската мисъл или поне за това претендира книгата на Дон Мигел Руис "Умението да обичаш".

 ИСКАМ ДА ВИ РАЗКАЖА една много стара толтекска притча -  история за човека, който не вярвал в любовта. Той бил съвсем обикновен, досущ като вас и мен, отличавал го само начинът му на мислене: този човек смятал, че любовта не съществува. Разбира се, имал достатъчно опит в търсенето на любов и бил наблюдавал хората около себе си. Голяма част от живота му преминала в опити да намери любов, само за да открие, че тя не съществува.
Където и да отидел, разправял на хората, че любовта е измислица на поетите и религиите, с която да манипулират податливите умове на хората, да ги контролират, да ги накарат да вярват. Казвал, че любовта не е реална и затова никой не може да намери любов, колкото и да търси.
Този човек бил много интелигентен и невероятно убедителен. Четял много книги, посещавал най-добрите университети и станал уважаван учен. Можел да се изправи на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му била извънредно силна. Казвал, че любовта прилича на опиат; предизвиква еуфория, но създава зависимост.Може силно да се пристрастиш към любовта, но какво ще стане, ако не получиш дневната си доза? Точно като с наркотиците, имаш нужда от всекидневна доза.Казвал, че повечето интимни връзки напомнят отношенията между наркоман и пласьор. Изпитващият по-силна нужда е като наркомана; изпитващият по-слаба нужда е като пласьора. По-малко нуждаещият се контролира връзката. Едва ли ще ви е трудно да схванете това, тъй като обикновено във всяка връзка единият обича силно, а другият – не, и затова се възползва от онзи, който му поднася сърцето си. Можете да разберете как се манипулират един друг, какви са действията и реакциите им, и те са досущ като при пласьор и наркоман.

Наркоманът, пристрастеният, живее в постоянен страх, че може да не получи следващата доза любов или наркотик. Той си мисли: „Какво ще правя, ако ме изостави?” Този страх го принуждава да се държи собственически: „Това е мое!” Става ревнив и взискателен поради страха да не бъде лишен от следващата доза. Пласьорът може да контролира и манипулира нуждаещия се от наркотик, като му дава повече дози, по-малко дози или изобщо престане да му ги дава. Нуждаещият се напълно капитулира и е готов да направи всичко, за да не бъде изоставен.Човекът продължавал, обяснявайки на всички защо любовта не съществува. „Така наречената „любов” е само връзка, почиваща върху страха и контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която твърдят, че изпитват? Няма любов. Младите двойки си дават много обещания пред Бога, пред семействата и приятелите си: да останат заедно завинаги, да се обичат и уважават, да се подкрепят в добро и в зло. Заричат се да се обичат и почитат и дават още и още обещания. Изумителното е, че наистина вярват в тези обещания. Но след брака – седмица, месец или няколко месеца по-късно – става ясно, че никое от тези обещания не се спазва.
Виждате борба за контрол, целяща да изясни кой кого ще манипулира. Кой ще бъде пласьорът и кой – пристрастеният? Забелязвате, че няколко месеца по-късно уважението, което са се зарекли да изпитват един към друг, липсва. Можете да видите раздразнението им, как се нараняват, малко по малко, и емоционалната отрова, расте ли расте, докато някак неусетно любовта изчезне. Остават заедно, защото се боят от самотата, от критиките и неодобрението на другите и от собственото си неодобрение и критики. Но къде е любовта?” Той разказвал, че е виждал много възрастни двойки, живели заедно в продължение на тридесет, четиридесет, петдесет години, и те били много горди, че са останали заедно през всичките тези години.Но говорели за връзката си по следния начин: „Преживяхме брака”. Това означава, че единият от тях се е подчинил на другия; в определен момент се е предал и е решил да понася страданието. Онзи с по-силната воля и по-слабата нужда е спечелил битката, но къде е пламъкът, който наричат любов? Отнасят се един към друг като към вещи: „Тя е моя”; „Той е мой”.
Човекът не спирал да изрежда всички доводи в полза на твърдението си, че любовта не съществува, и казвал на слушателите си: „Вече съм правил всичко това. Повече няма да позволя някой да манипулира ума ми и да контролира живота ми в името на любовта”. Доводите му били напълно логични и думите му убедили много хора. Любовта не съществува.
После един ден мъжът се разхождал в парка и там на една пейка седяла красива жена и плачела. Като я видял да плаче, той почувствал любопитство. Седнал до нея и я попитал дали може да ѝ помогне. Поинтересувал се защо плаче. Можете да си представите изненадата му, когато тя отвърнала, че плаче, защото любовта не съществува. „Това е изумително – рекъл той, – жена, която смята, че любовта не съществува!” Разбира се, пожелал да научи повече за нея.
– Защо казвате, че любовта не съществува? – попитал той.
– Ами, това е дълга история – отвърнала тя. – Омъжих се много млада с цялата любов, с всичките илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се да си бъдем верни, да се уважаваме и почитаме, и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях всеотдайната съпруга, която се грижеше за децата и дома. Съпругът ми продължи да гради кариерата си и за него успехът и положението му извън дома бяха по-важни от семейството. Изгуби уважение към мен и аз изгубих уважение към него. Наранявахме се и в определен момент аз открих, че не го обичам и че той също не ме обича. Но децата имаха нужда от баща и това беше извинението ми да остана и да правя каквото мога, за да го подкрепям. Сега децата пораснаха и напуснаха дома. Вече нямам извинение даоставам с него. Няма уважение, няма нежност. Знам, че дори да намеря някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да търсиш нещо несъществуващо. Ето затова плача.
Разбирайки я много добре, той я прегърнал и рекъл:
– Права сте; любовта не съществува. Търсим любов, отваряме сърцето си и ставаме уязвими, само за да се сблъскаме със себичност. Това ни наранява, дори и да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко връзки ще имаме; нещата се повтарят отново и отново. Защо изобщо да търсим любовта?
Те толкова си приличали, че станали много добри приятели. Имали чудесна връзка. Уважавали се и никога не се обиждали. Каквото и да предприемели заедно, чувствали се щастливи. Нямало завист или ревност, нямало командване и собственическо чувство. Връзката им продължавала да се развива. Обичали да са заедно, защото когато били заедно, истински се забавлявали. Когато били разделени, липсвали един на друг.

Един ден, когато мъжът отсъствал от града, му хрумнала най-странната мисъл. „Хмм – помислил си той, – може би това, което изпитвам към нея, е любов. Но то е толкова различно от всичко, което съм преживявал досега. Не е каквото го описват поетите, нито пък религията, защото не се чувствам отговорен за нея. Не взимам нищо от нея, не изпитвам нужда тя да се грижи за мен; не желая да я обвинявам за трудностите си или да изкарвам недоволството си върху нея. Прекарваме си чудесно заедно; приятно ни е един с друг. Уважавам начина ѝ на мислене, чувствата ѝ. Тя не ме смущава и изобщо не ме притеснява. Не изпитвам ревност, когато е с други хора; не завиждам на успехите ѝ. Може би любовта Все пак съществува, но не е това, което хората си мислят.”
Нямал търпение да се върне у дома и да поговори с нея, да ѝ разкаже за странната си идея. Веднага, щом заговорил, тя казала: „Знам точно за какво говориш. Същата мисъл ми хрумна още отдавна, но не исках да я споделям с теб, защото знам, че не вярваш в любовта. Може би любовта наистина съществува, но не е каквато си я представяме”. Решили да станат любовници и да заживеят заедно и изумителното е, че нещата не се променили. Продължавали да се уважават, да се подкрепят и любовта им ставала все по-силна. Дори най-обикновените неща изпълвали сърцата им с обич, защото били невероятно щастливи.Сърцето на мъжа било толкова преизпълнено с любовта, която изпитвал, че една нощ се случило истинско чудо. Той гледал звездите и открил най-красивата сред тях, и любовта му била толкова силна, че звездата започнала да се спуска от небето и скоро се озовала в ръцете му. Тогава се случило второ чудо и душата му се сляла със звездата. Той бил неимоверно щастлив и нямал търпение да отиде при жената и да положи звездата в ръцете ѝ, за да ѝ докаже любовта си. Но щом положил звездата в ръцете й, жената за миг изпитала съмнение. Тази любов била изумителна и в същия миг звездата паднала от ръцете ѝ и се разбила на милиони парченца.
Сега един старец броди по света и се кълне, че любовта не съществува. А една красива старица чака в дома си един мъж и рони сълзи за рая, който някога притежавала, но загубила заради миг колебание. Това е историята за човека, който не вярвал в любовта. Кой от тях сгрешил? Искате ли да познаете какво се объркало? Грешката била на мъжа, който си мислел, че може да даде на жената своето щастие. Звездата била неговото щастие, а грешката му – че сложил щастието си в ръцете ѝ. Щастието никога не идва отвън. Той бил щастлив заради извиращата от сърцето му любов; тя била щастлива заради извиращата от сърцето ѝ любов. Но щом той я направил отговорна за своето щастие, тя разбила звездата, защото не можела да носи отговорността за щастието му.
Независимо колко го обичала, жената не би могла да го направи щастлив, защото не би могла да знае какво е в ума му. Не би могла да отгатне очакванията му, защото не би могла да познава сънищата му.
Ако вземете щастието си и го положите в нечии ръце, рано или късно този човек ще го унищожи. Ако подарите щастието си на някого, той винаги може да го отнесе със себе си. А щом щастието може да идва само отвътре и е плод на вашата любов, значи вие сами сте отговорни за щастието си. Не бива да натоварваме някого с отговорността за нашето щастие, но когато застанем пред олтара, първо си разменяме пръстени. Полагаме своята звезда в ръцете на другия, очаквайки той да ни направи щастливи, а ние – него. Все едно колко обичате някого, никога няма да бъдете онова, което той иска да бъдете. Това е грешката, която повечето от нас правят от самото начало. Разчитаме за своето щастие на партньора си, а така не става. Даваме всички онези обещания, които не можем да спазим, и се обричаме на провал.

[nik_77]

Един учител завел свой ученик до едно езеро.
- Днес ще ти покажа какво означава истинска отдаденост - казал той.
Учителят повикал ученика да нагази в езерото до него, след което го хванал здраво за главата и я потопил във водата.
Минала една минута. По средата на втората минута момчето започнало да се бори с всичка сила да се освободи от ръцете на учителя и да се изправи на повърхността.
В края на втората минута учителят го освободил. Момчето се изправило с разтуптяно сърце и силно си поело въздух.
- Ти се опита да ме убиеш! - изкрещяло то.
Учителят го изчакал да се успокои и казал:
- Не се опитвах да те убия. Ако бях, сега нямаше да си тук. Просто исках да разбера какво почувства, когато беше под водата.
- Почувствах, че умирам! Единственото, което исках, беше да вдишам малко въздух.
- Точно така. Истинската отдаденост се появява само когато имаме едно-единствено желание и чувстваме, че ще умрем, ако не го постигнем.

[somebody_else]

Колко бързо отлита един живот........
1 Вярваш в Дядо Коледа !
2 Не вярваш в Дядо Коледа !
3 Ти си Дядо Коледа !

[somebody_else]

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY</a>

Не ...... не съм се объркал .Оставям на Вас да си намерите превода .......

[gillmour]

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=8v9yUVgrmPY</a>

Не ...... не съм се объркал .Оставям на Вас да си намерите превода .......

Life has a funny way of sneaking up on you
Life has a funny, funny way of helping you out

И не е ли ............    .............ли

Текста е страхотен и само мога да подозирам?!?!
А колко много си пасва заглавието на ...  Ирония  :'( Не мислиш ли ...

Браво "някой друг"!

[war4ce]

Урок за живот от едно дете

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк.
Лекарите й дават 6 месеца живот.

          SLOW DANCE (Бавен танц)
Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
 
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
 
Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
 
Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.

Животът не е спринт
Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.

[MrsSmith]

   Така е, gillmour , странно нещо е живота.  Една голя-я-я-я-ма ИРОНИЯ. „Човек предполага, Господ разполага”-както е казал народа. Та не е ли ирония,че това дете (от поуката на war4ce) толкова малко му се е наложило да разбере най-ценните уроци за живота?!. Не е ли ирония, че на някои хора им трябва  цял живот за да разберат простите неща от своето кратко съществуване на тази земя? Та не е ли ирония самото ни съществуване?! Живота често се подиграва с нас и ни подлива вода. Като някой, който стои отстрани и ни гледа сеира. “Ами сега? Я, да те видя как ще се справиш?” Като се замисли човек странните шеги на живота заемат една голяма част от нашето ,така наречено  ежедневие. Не е ли така? И както обича да казва моя любим съпруг: “Докато се ухилиш, се озъбваш!” Така,че... 
 

“Така, че животът по забавен начин ти прави мръсно,
когато си мислиш, че всичко е наред и всичко протича добре
И животът по забавен начин ти помага в беда,
Когато мислиш, че всичко се е влошило и всичко избухва в лицето ти.”

[gillmour]

   Така е, gillmour , странно нещо е живота.  Една голя-я-я-я-ма ИРОНИЯ. „Човек предполага, Господ разполага”-както е казал народа. Та не е ли ирония,че това дете (от поуката на war4ce) толкова малко му се е наложило да разбере най-ценните уроци за живота?!. Не е ли ирония, че на някои хора им трябва  цял живот за да разберат простите неща от своето кратко съществуване на тази земя? Та не е ли ирония самото ни съществуване?! Живота често се подиграва с нас и ни подлива вода. Като някой, който стои отстрани и ни гледа сеира. “Ами сега? Я, да те видя как ще се справиш?” Като се замисли човек странните шеги на живота заемат една голяма част от нашето ,така наречено  ежедневие. Не е ли така? И както обича да казва моя любим съпруг: “Докато се ухилиш, се озъбваш!” Така,че... 
 

“Така, че животът по забавен начин ти прави мръсно,
когато си мислиш, че всичко е наред и всичко протича добре
И животът по забавен начин ти помага в беда,
Когато мислиш, че всичко се е влошило и всичко избухва в лицето ти.”

Чест ми прави да прочета подбни мисли 

[gillmour]

Като каза „Човек предполага, Господ разполага” та се сетих

Имало едно време един човек, който бил много ерудиран и начетен. Помагал на всички с каквото може. Любознателен, настоятелн, свободомислещ и не на последно място красив (и все още го има). Но непрекъснато му се случвали най-странни и страшни неща. Тръгнел ли за някъде с каквото и да е превозно средство, то задължително или се разваляло, или катастрофирало. Всеки път, когато си завъдел любима, тя или избягвала с най-добрия му приятел, или умирала от рядка, а понякога дори и смятана за изчезнала болест. Всеки път, когато направел опит за самоубийство, за ди си приключи мъките, все се случвало нещо, че оцелявал. Регвал се в разни сайтове, но все го банвали? 
Един ден, след като плувал оплетен от въжета върху дъска в океана, бидейки единствения оцелял след корабокрушение, човечеца в отчаянието си извикал: "Защо все на мен, Боже?!"
Тогава дочул "..." глас: "Не ме кефиш бе, копеле!"

Поуката: Не се оповавай на "..." , защото той винаги може да те прецака!

"..." - Всеки избира какво да си сложи на това място