Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[after_never]

Три проститутки си говорели коя най-много я е боляло.
Първата казала: "Мен най-много ме болеше първият път".
Втората казала: "Мен най-много ме болеше един път с един негър, с един голям..."
Третата казала: "Мен най-много ме болеше един път, когато си карах колелото без седалка и веригата ми захапа клитора".
Поуката: Ако ти е кофти секса - по-добре си карай луноход по цариградско      

[Jackass one sick bastard]

ХАААААААААХАХАХХАХХАХХАХАХХАХАХАХ К'ЪВ СИ ОТВРАТИТЕЛЕЕЕЕЕН
 

[Jackass one sick bastard]

Тест за идиоти


1. Ако част от сульовците са пульовци, всички пульовци са путьовци, а всички путьовци са си ебали майката, то кое твърдение е вярно
а/ сульовците са путьовци
б/ путьовците са си ебали майката
в/ пульовците са сульовци

2. Кое животно най-малко прилича на другите шест?
Кон, кит, орел

3. Пепи е с 3 см по-висок от Пипи, Рени е с 2 години по-голяма от Пепи, но са еднакво високи, а Гошко е 195см. Кое твърдение е вярно?
а/ Пепи е чвор
б/ Пипи е ебати джуджака
в/ Гошко е прост мутант

4. Ако Жорко тича с 5 км в час по-бързо от Сашко, а Сашко кара БМВ, то след колко време Жорко ще стигне до Благоевград?
А/ нивгаш
Б/ нявгаш
В/ Сашко ще сгази Жорко на 31-ви километър
Г/ Ако тича в насрещното – никога!

5. Продължете римата:
“Ти си мойто бебе
Кой те види все те …..”
А/ требе
Б/ тебе
В/ изпълва с любов

6. Ако имате два равнобедрени триъгълника с общ сбор на ъглите от 170 градуса и един неравностранен квадрат с 5 страни, всяка от които дълга колкото хипотенузата на триъгълника, то кое от следните твърдения е вярно:
А/ ебаси квадрата!
Б/ егаси квадрата!
В/ тая дето е начертала фигурите си бръсне триъгълника
Г/ балимумамата

7. Жълтите фланелки са с 50% по-евтини от червените, които струват с 50% повече от жълтите. Хасан си купил три розови фланелки. Кое твърдение е вярно:
а/ Хасан е ебати идиота
б/ Хасан е боядисал фланелките при прането
в/ Хасан е гей
д/ тоя дето е правил теста е далтонист

8. Мони дал на Сульо 10 лв, за да не му тече кръв от нослето. Ако Сульо преди това имал с 10 лв, (понеже срещнал Гошко на път за училище) и в класа на Сульо има общо 18 човека, с колко парички ще завърши деня Сульо?
А/ 230 лв, ако успее да добара Класната
Б/ 160 лв, понеже двама от класа са болни
В/ Ако Директора днес е без охрана, може да докара и 400 лв
Г/ На кой му пука бе, курнишон?

РЕЗУЛТАТ:
Ако на всички въпроси сте отговорили правилно получавате максимален сбор от 133 точки .(Между другото нема начин да сте отговорили толкова правилно, защото аз лично проверявам тестовете).
Срещу скромната сума от 19.99 лева ще Ви изпратя адресите на всички учебни заведения за идиоти и младежи с умствен недоимък, където ви е мястото!

[blackie]

Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.


* Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
    * Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
    * Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
    * Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.

[Deizi_Rock]

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен ,
когато не получава любов.
Но не това ни наскърбява .
Болката започва , когато не даваме любов.
Родени сме , за да обичаме .
Може да се каже че сме машини за любов , създадени от Бога.
Ние съществуваме с пълна сила , когато даряваме любов.
Светът ни кара да вярваме , че нашето добруване зависи от хората , които ни обичат.
Но това е изопачено разбиране , причина за много от нашите проблеми .
Истината е , че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов.


Въпросът не е в това , какво получаваме в замяна .
Въпросът е какво даваме!

                                                                Алън Коен

[Deizi_Rock]

Правенето на добро.. !


Прави добро без никой да разбира, че ти си направил доброто! Прави добро само когато Ти искаш да го направиш!

Ако правиш добро и го разгласяваш, тогава не е ясно на кого точно правиш добро - на себе си ли, защото така ставаш популярен, печелиш симпатии и т.н., или на друг човек.
Ако отпадне доброто към теб, ще направиш ли пак същото добро - ще помогнеш ли, ако ти самият не получиш нищо?
А защо правиш доброто? От "кумова срама" - някой те е принудил? Или, може би, ти самият се нуждаеш от добро (любовта и симпатиите на другите, популярността) и затова правиш доброто. Много хитро - хем ти получаваш своето - измъкваш се от неловка ситуация или печелиш с елементарни средства лаври от другите, хем и някой спечелва от това. Така ли хитруваш?

Ако не искаш да направиш конкретно добро, но го правиш от "немай къде", тогава ти липсват собствени критерии за доброто. Разсъждавай известно време върху темата, убеди себе си, че си прав и от тук нататък не допускай някой друг да взима решенията за правенето на добро вместо теб. Не се спотайвай и не отлагай! Много е важно да си наясно със себе си за правенето на доброто. Защото то може да е источник на радост, но може да причинява и страдания (напр. се "изсилиш" и дадеш всичките си пари за някаква "милосърдна" кауза и после гладуваш).
И така, защо правиш доброто - за да спечелиш ти самият или за да спечели някой друг? Ако е за да спечелиш ти, по-добре измисли по-достоен начин да просперираш - на хората взе да им омръзва от правенето на добро по този начин.
А ако е за да спечели друг, тогава мълчи. За другия е по-добре да не знае от кого е получил доброто - така ще се чувства по-малко задължен. Или искаш той да се чувства задължен! Към теб! Значи отново правиш доброто за себе си. Егото пак те е подвело. То все прави нещата за себе си, а ги поднася в благовидна форма така, сякаш ги прави за другите. (Егото постоянно ни разиграва, трябва да сме нащрек с него!)

Запомни, ти правиш истинско добро, когато ти идва отвътре да го сториш. Ти се радваш, защото другият ще се зарадва. Ти се радваш, защото другият се радва. Изобщо и не помисляш да разкриваш, че ти си благодетелят, защото така би помрачил радостта на другия (той вероятно ще започне да се притеснява от теб), а значи и своята радост. Да, единственото нещо, което правиш за себе си, когато правиш добро е, че си подаряваш радост - радост, защото някой друг се радва... И така ще бъде до времето, когато освен да правиш добро, ти нищо друго няма да правиш, а съпътстващата радост ще е най-трайното чувство, което ще изпитваш. Тогава, вече нищо няма да правиш за себе си.

[MrsSmith]

ОТ УШИТЕ КЪМ СЪРЦЕТО - ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ЗЛАТНИ СТАТУИ


  Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие, затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци...

Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...

Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:

"Скъпи съседе,
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."

Веднага щом прочел писмото, рожденникът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо...
После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...
Събрали в двореца всички майстори на скулптори, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях обстойно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...

Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...

Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да  погледне и той сатуите, с надеждата че може пък и да открие нещо...

Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел. Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката. Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо. Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде...

Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:

"Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.

Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.

Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...

Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!..."

[Desert Rose]

Писмо на едно бебе до родителите му

''Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте.

1. Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

2. Моля, когато съм гладен,давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди.

3. Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме,галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам.

4. Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете.

5. Не очаквайте твърде много от мен,новороденото бебе, не очаквайте твърде много и от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм, и шест седмици за вас,за да дойдете постепенно на себе си и да ме интегрирате в живота си.

6. Моля, не ми се сърдете, ако плача много.Имайте търпение с мен.С времето ще плача все по-малко и ще ви радвам с компанията си.

7. Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото мога да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиранин, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът.

8. Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре.

9. Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече.

10. Моля ви още, да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да се науча да обичам хората.

Може би в момента съм объркал живота ви, но не забравяйте, че това е временно.

Благодаря и на двама ви.
Вашето дете.''

[Deizi_Rock]

Завистта е едно от най-разяждащите чувства, които носят някои хора със себе си. Завистта не е само за пари и богатство, а и за щастие, успехи, обич и какво ли не, та от завист се правят магии и какво ли още не. Хората на завистта са разядени душици, които вървят по пътя на самоизяждане и разлагане, ала могат да навредят и на други хора. Тя е част от невежеството на човешкия род, възпитанието и начина на живот.

Завистта, това е едно от най-лошите чувства което човек може да изпитва.Сравняването с другите и издигането им на пиадестал, че те са " победители" в живота който ни е даден да живеем, а не " загубители " както се чувстват в момент на някаква трудност или несполука.Но ако малко се позамислят, ще видят, че в живота несполука няма, и че най-негативният резултат е позитивен, защото от него ние се учим и израстваме духовно.Но докато всеки не се научи да живее собствения си живот, така непредсказуем и красив, а иска да живее живота на друг, той не само губи вярата в себе си, но се обрича и на вечно страдание, защото завистта го изяжда отвътре и душата му става празна, пуста и неспособна да обича и дава любов.И във вечното мислене, защо на мен все ми се случва това а на тях все по-хубавото,от загрижеността, че трябва да бъдат като " победителите " забравят кои са ,за какво са мечтали , какво са искал да постигнат, накрая дори немогат да си спомнят кои са всъщност.Всичко е толкова просто, но хората имат невероятната способност да усложняват нещата и сами да си налагат някакви правила и норми, да подръжават на някой и да губят собствената си идентичност.
А в същност всичко е толкова простичко - приемаш живота си такъв какъвто е и му се наслаждаваш всяка секунда, не се упрекваш за нищо, нито обвиняваш когото и да било, защото светът е такъв какъвто е сътворен от БОГ!

 Лечението - пътят към доброто!

[Deizi_Rock]

 Научих - колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това .

 Научих - не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва ти самият да си прощаваш.

 Научих - независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.

 Научих - само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
 
 Научих - понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.

 Научих - няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

 Научих - не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих - двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.

 Научих - има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
 
 Научих - независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.

Научих - живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.

 Научих - че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

 Научих - че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
 
 Научих - въпреки че думата "любов", може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

 Научих - че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората, а и да защитиш това в което вярваш.

 Научих- че не остава ненаказано направено добро.

 Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.

 Научих - че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

 Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

 Научих - че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

 Научих - че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.

 Научих - че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.

 Научих - че не е важно какво се случва с хората Важното е какво правят те по въпроса.

 Научих - че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.

 Научих - че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.

 Научих - че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш.

 Научих - че е много по-лесно е да реагираш вместо да помислиш.

 Научих - че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.

 Научих - че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

 Научих - че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.

 Научих - че или контролираш отношението си към хората или то контролира теб.

 Научих - че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.

 Научих - че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.

 Научих - че да се научиш да прощаваш изисква практика. Научих - че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.

 Научих - че парите са калпав начин да си мериш успеха. Научих - че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

 Научих - че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

 Научих - че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.

 Научих - че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. Научих - че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.

 Научих - че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.

 Научих - че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.

 Научих - че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.

 Научих - че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и аз да не искам.

 Научих - че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.

 Научих - че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.

 Научих - че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш. ...

[blackie]

Как трябва да се управлява
(седемте съкровища на управника)

1. Първото съкровище на управника е царицата. Това е принципът на приличие и разумност във взаимоотношенията. Когато живеете с някого, с когото можете да споделите своя живот – както мъдростта си, така и своите отрицателни качества, това ви поощрява да разкриете личността си. Вие не скривате нищо.

2. Второто съкровище на управника е министърът. Принципът за съществуването на министър изразява необходимостта да имате съветници. Съпругът или съпругата ви способствуват вашето благоприличие, имате и приятели, обезпечаващи ви със съвети и поддръжка. Говори се, че министърът трябва да бъде непостижим. Това означава да няма никакви замисли или тайни цели, способни да хвърлят сянка на дружбата му с вас.

3. Третото съкровище е генералът, който изразява безстрашието и защитата. Генералът е приятел, безстрашен приятел, защото той или тя не срещат противодействие, охранявайки ви и защитавайки ви. Когато ви помага, той прави всичко необходимо в дадената ситуация. Генералът е приятел, който действително ще се погрижи за вас, като противоположност на този, който само дава съвети.

4. Четвъртото съкровище е конят. Конят изразява трудолюбие, усърдие в работата и старателност в житейските ситуации. Вие не сте обхванати от мързел, вие непрекъснато вървите напред и работите с това, което ви се случва.

5. Петото съкровище е слонът, представляващ устойчивостта. Вас не ви духат ветровете на измамата или объркването. Вие сте стабилни като слон. Но слонът не пуска корени в почвата като дърво. Той се движи, ходи. Само с тази нагласа можете да вървите напред устойчиво и стабилно.

6. Шестото съкровище е скъпоценният камък на великодушието. Вие не просто задържате придобитите богатства, прилагайки предишните принципи, но също така се освобождавате и отдавате, бидейки гостоприемни, открити и весели.

7. Седмото съкровище е колелото. Съгласно традицията управникът на вселената държи златно колело. На равнището на личния живот колелото изразява властта над своя свят. Вие правилно и пълно заемате своето място в своя живот, така че всички принципи могат да действат съвместно и да ви осигуряват богат и достоен живот.
Там, където съществува хармония има и фундаментално богатство. Ако искате да разрешите световните проблеми, вие преди всичко трябва да държите в ред собствения си дом, своя индивидуален живот ....

Ако изучавате науката за управлението, първата ви стъпка трябва да бъде умението да управлявате собствения си дом, своя най-близък свят. Ако сте усвоили това изкуство, следващата стъпка ще бъде да помогнете на света, което ще се прояви напълно естествено. Ако не ви се удаде да научите това, съдействието ви, оказано на света, ще предизвика само усилване на хаоса.

Чогям Трунгпа, 
"Шамбала – свещеният път на воина"

[chorapki]

Предварително се извинявам ако се повтарям и сте го чели

Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.
Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо.
Когато­ дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:

— Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?

— Да— отговорила му тя, с поглед забит в пода. — А вие?

— Аз също — казал на свой ред той. — Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава, за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави: „Но жена ти ще има гърбица." Ужасен, аз извиках: „О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия. Моля те, Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива."

Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга.

[звездююю]

“Да попиташ може да бъде моментен срам,
но да не попиташ и да останеш невеж,
е доживотен срам.”

Дао-дъ дзин"

[звездююю]

Започни от себе си


Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.

[tbk515]

" Добре приет и нежелан съм аз ! "
                                                   Франсоа Вийон (по-късно възпято от "Епизод")