Аертон Сена имаше това, което все още липсва на БразилияЕдин от най-трагичните дни в модерната история на Бразилия е свързан със смъртта на само един човек. Всеки в страната помни къде е бил и какво е правил на 1 май 1994 г., когато Аертон Сена загина в тежката катастрофа на пистата "Имола".
"Интересно е, защото нямам чувството да са минали 20 години оттогава", заяви сестрата на трикратния световен шампион във Формула 1 Вивиан Сена в навечерието на годишнината от загубата на легендарния пилот. "Изглежда толкова дълго, а в същото време сякаш не е. Няма човек, който съвсем непринудено да не ми е споделил къде е бил и какво е правил в момента на катастрофата. Всеки си го спомня. Невероятно е", каза 55-годишната Вивиан в интервю за "Ройтерс".
Липсващата интрига в бизнесаНезависимо от изминалите две десетиления, Сена все още хвърля своята могъща сянка върху спорта и Бразилия. В момента обаче във Формула 1 страната е представена само от Фелипе Маса, а страстта към надпреварата отдавна е загубила своя плам. Вивиан е категорична, че ако беше жив, брат й би се възпротивил на модерната "скучна" Формула 1, която "е първо, второ и трето бизнес, след което чак на четвърто, пето или шесто място спорт".
"И не само той би бил против. Много хора смятат, че спортът вече не е вълнуващ. Днес ролята на автомобила е в пъти по-голяма, отколкото по времето на Аертон. Тогава пилотите правиха голяма част от разликата. Всяко състезание бе спектакъл, винаги имаше неизвестни, винаги се случваше нещо... наелектризиращо", спомня си Вивиан. "Аертон беше наричан Краля на проблемите, защото около него винаги се случваше нещо. По онова време имаше истинско съревнование, спортът беше вълнуващ. Сега това е изгубено."
Сена смята, че ако брат й не бе загинал на 34-годишна възраст, той все още би се занимавал по някакъв начин с Формула 1. Вероятно бразилецът би тръгнал по пътя на собственик или тим шеф, както направиха други трикратни шампиони Джеки Стюърт и Ники Лауда. Бразилката признава, че като повечето пилоти и Аертон е имал амбициите някой ден да кара за "Ферари". "Той щеше да се радва да постигне това преди оттеглянето си. Сега вероятно би бил ангажиран със състезанията по един или друг начин, вероятно с отбор или като бизнесмен."
"Също така искаше да е горски в Ангра дош Рейш край Рио де Жанейро. Когато беше в Бразилия винаги отиваше там или във фермата, сред природата. Казваше, че така презарежда батериите си за цялата година, която прекарваше на първа линия по състезанията в Европа".
За бъдещето
В момента Вивиан оглавява благотворителната фондация Ayrton Senna Institute, набираща средства чрез официален мърчандайзинг с името на легендарния пилот. Организацията е съсредоточила усилията си в подобряване на образованието на бразилските деца с внедряването на различни програми в държавни училища и подготвянето на над 75 хиляди учители и педагогически специалисти всяка година.
"Аертон със сигурност щеше да се занимава и с института, въпреки че не беше особено запознат с материята. Може би нямаше да е тук всеки ден, но щеше да следи процеса", обясни Вивиан. Идеята за създаването на неправителствената организация е на Сена, а сестра му я превръща в реалност няколко месеца след смъртта му.
Приносът от дейността на фондацията е признат от ЮНЕСКО, а нейната ръководителка е сред най-уважаваните лидери в Бразилия. Тя не крие разочарованието си от липсата на достатъчно мечтатели в страната и огромните проблеми покрай домакинството на световното първенство по футбол, което ще започне след по-малко от два месеца.
Примерът на Сена
"Всички бразилци знаем, че можехме да извлечем много повече ползи от тази възможност. Не развихме нашите летища, не изградихме и инфраструктура. Направихме много по-малко, отколкото трябваше. Това не е мое мнение, това е реалността", категорична е Сена. Според нея хората в Бразилия имат огромен потенциал, който остава неоползотворен. Тя вижда легендарните способности на Аертон в карането на дъжд като точен показател какво все още липсва на нейните сънародници.
"Той бе перфектен на мокро, но за да си такъв, първо трябва да се провалиш. Когато беше на 12 години, Аертон водеше в състезание по картинг на "Интерлагос", но загуби контрол на мократа писта, завъртя се и отпадна. Оттогава при всеки дъжд излизаше с карта и караше до тъмно, колкото се може повече, след което се връщаше вкъщи мокър до кости. Така се научи да кара на дъжд."
"Аертон имаше талант и само той не беше достатъчен, трябваха му дисциплина и постоянство, за да го развие. Точно тази нагласа е важна, колкото и всяка открила се възможност, а Бразилия има огромна нужда от възможности и постоянство, за да се развива". "Страната напредна много през последните 20 години, а имаме още много талант и потенциал, точно както Аертон. Но талантът и потенциалът се нуждаят на първо място от възможности, а Аертон имаше своите", завършва Сена.
dnevnik.bg